"А що да работим на 1 май?"
Като оставим настрана необоримостта на този аргумент, има няколко причини, поради които на Деня на труда, поне на теория, имаме възможност цял ден да си клатим краката, да подпираме леглото/дивана, да обикаляме кафенетата и като цяло - да се занимаваме с всичко друго, но не и с работните си задължения.
Има го, разбира се, социалистическия привкус. Мнозина съзират в почивката на 1 май една неумираща носталгия по "комунизма" - времената, родили принципа "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат".
Времената се менят, нравите обаче не, и така почивката на 1 май поне спестява едната половина от лъжите.
Всъщност в България 1 май става официален празник преди комунистическата власт - през 1939-а, макар впоследствие значимостта му да нараства. Както става и в другите социалистически държави, където "работникът командва", но само привидно.
То така се е и почнало - кой друг ще поиска почивен ден, ако не работническата класа?
Историческата причина се крие в събитията от този ден през далечната 1886 г. Тогава профсъюзите в САЩ започват мащабна стачка с искане за 8-часов работен ден. Това води до вълна от съпричастност и подобни прояви от социалисти по света със същото искане.
Повече от век по-късно осемчасовият работен ден без съмнение е реалност в някои сектори (например в държавната администрация), а в други, най-вече в частния сектор, самото му споменаване довежда до смях, изпълнен едновременно с тъга и неистов копнеж.
А в социалистически Китай хора като милиардера Джак Ма (основателят на Alibaba) обясняват каква благословия е 12-часовият работен ден, 6 дни в седмицата. Да си ги задържи тези благословии - ако всички бъхтещи се така китайци също станат милиардери, тогава може и ние да се замислим.
У нас някои работодатели също изповядват философията на системата "996" на Джак Ма (от 9 до 9, 6 пъти), но не и на 1 май. Този ден дори след "промените" остана непроменен - все още е почивен, макар и без мащабните манифестации. Все пак и те изискват усилия и някакви хора да работят.
Проблемът е, че официалните почивни дни са неофициални работни за много българи. Отново в частния сектор, да не помислите, че говорим за администрацията...
За тях 1 май е пореден и донякъде обоснован повод да псуват - я държавата, я работата си, я живота като цяло. Но ругаенето също изисква усилия, а за него, за съжаление, няма кой да плаща. Иначе дори Джак Ма щеше да се изненада на българската продуктивност в това отношение.
Ето ви още един повод част от българите да почиват на 1 май - за да може другата част да псува късмета им. И своя собствен.
Много по-народен аргумент обаче е, че на 1 май се почива, за да може целокупният български народ да се подготви за истинския масов празник - Гергьовден.
На него, в общи линии, празнува половин България - все пак "Георги" е най-масовото разпространено име у нас (над 163 хиляди души според НСИ за 2017-а), без да включваме неговите разновидности. Всеки познава поне по един Георги и вероятно има такъв роднина. Така че докато едни ще ползват 1 май, за да купят агнешко, други ще умуват върху подарък.
Или просто ще си клатят краката, както подобава на Деня на труда. Защото все пак работата е до време. Не до пенсия, разбира се, защото с всяка изминала година този митичен етап от живота лека-полека се превръща в химера за всяко следващо поколение.
Така че ако имате късмета да почивате на 1 май - възползвайте се. Ако не… не хабете усилия в ругатни. И без това никой няма да ви плати за тях.
"осемчасовият работен ден без съмнение е реалност в някои сектори (например в държавната администрация)" "Проблемът е, че официалните почивни дни са неофициални работни за много българи... в частния сектор, ... не ... говорим за администрацията..." Всъщност съвсем осъзнато и целенасочено официално си работим. А банките колко псувни отнасят!
1 май е бил официален празник не само в Царство България, а и в хитлерова Германия. В края на краищата, управляващата партия се е наричала (национал) социалистическа работническа. И е направила за работника повече от диктатурата на пролетариата. Отделен въпрос е, че по-късно го е мобилизирала на война. Учудва настройката на редакцията срещу частника, достойна за някои наши събеседници от сайта, които не се радват на симпатии от колегите си и редакцията. Ние пазарна икономика ли сме или не сме? Преебатизирани (пардон, приватизирани) ли сме или не сме? Откъде накъде се оспорва правото на частника да мобилизира работника по свое усмотрение? Работникът пък, има право да откаже и да стане безработник. И все пак, на официални празници работят само заетите в непрекъснат производствен цикъл и в търговията. Да де, там е дяволът, че по нашия край бизнесът е най-паче търговия. Банки, молове, кол центрове, и само на банковите служители официалният празник е неприкосновен. И на менструацията (пардон, администрацията). Ама де се е чуло видяло менструацията да работи 8 часа и в нормален делник? Там е работно време от време на време, в останалото време гишето не работи с граждани. Нито със селяни. Изобщо не работи. Лелката зад него също тоже.
Дедо Аджи, некои в държавната администрация бачкаме и по 9-10 часа на ден при осемчасов работен. Само дето се не видим по гишетата....
Готи, може да се случи некои ДЧ да бачкат 9-10 часа, ама дойдат ли навързани цървените дати в календара, още предния ден са се подредили на Кулата- Промахонас.
Готов съм да ти повярвам, Готи, само не виждам файдата от прехвърляне на хартия, в ново време и електронни импулси, от бюро на бюро, офис на офис, учреждение на учреждение и министерство на министерство, ако ще да бухат по 16ч/ден. Имам предвид файдата за гражданите пред гишетата. За менструацията файдата е ясна: бетонирано работно място, колкото и непривлекателно да е и сигурна заплата, колкото и недостатъчна да е. Впрочем, това важи не само за България. Паркинсън едва ли е чувал за нея, когато е формулирал прочутите си закони.
Малко статистика. Най-големият бизнес в България като брои работници е "ремонт автомобили и мотоциклети" - 542 000 души от 2,7млн. работещи. Което ще рече че всеки пети работник у нас е автомонтьор. Това е така поради простата причина че автомобилите у нас са с над десет годишна възраст и изискват буквално цяла армия от сервизни работници. Това относно глупавото твърдение на някои,че ако Фолксваген реши да построи завода си в България,нямало да намери подготвени кадри за него. Следва образование - 216 000,(учители)! Строителство - 196 000,(бъркачи на бетон). И т.н. Другата армия тази на държавните бюрократи взима малки заплати,но не и шефовете им - те лапат полутайно огромни за нашите стандарти бонуси. Но професията държавен служител винаги води до деградация. Ключовата дума е "винаги".
Каква производителност търсиш в супермаркета, Владимире? Производителност има в завода и на полето. Заводите, колкото са останали, които не са на непрекъснат производствен цикъл, също почиват на официалните празници. Може да има отделни случаи на мобилизация, която работникът има право да откаже и да стане безработник, но не е масово. На полето празници няма, там ден година храни. Но, доколкото знам, по 1 май сеитбата е приключена а жътвата още не е започнала. Естествено, добитъкът не може да се остави гладен и неиздоен, това е също непрекъснат цикъл, но не съм чул някой фермер да протестира.