Защо почиваме на 1 май

"А що да работим на 1 май?"

Като оставим настрана необоримостта на този аргумент, има няколко причини, поради които на Деня на труда, поне на теория, имаме възможност цял ден да си клатим краката, да подпираме леглото/дивана, да обикаляме кафенетата и като цяло - да се занимаваме с всичко друго, но не и с работните си задължения.

Има го, разбира се, социалистическия привкус. Мнозина съзират в почивката на 1 май една неумираща носталгия по "комунизма" - времената, родили принципа "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат".

Времената се менят, нравите обаче не, и така почивката на 1 май поне спестява едната половина от лъжите.

Всъщност в България 1 май става официален празник преди комунистическата власт - през 1939-а, макар впоследствие значимостта му да нараства. Както става и в другите социалистически държави, където "работникът командва", но само привидно.

То така се е и почнало - кой друг ще поиска почивен ден, ако не работническата класа?

Историческата причина се крие в събитията от този ден през далечната 1886 г. Тогава  профсъюзите в САЩ започват мащабна стачка с искане за 8-часов работен ден. Това води до вълна от съпричастност и подобни прояви от социалисти по света със същото искане.

Повече от век по-късно осемчасовият работен ден без съмнение е реалност в някои сектори (например в държавната администрация), а в други, най-вече в частния сектор, самото му споменаване довежда до смях, изпълнен едновременно с тъга и неистов копнеж.

А в социалистически Китай хора като милиардера Джак Ма (основателят на Alibaba) обясняват каква благословия е 12-часовият работен ден, 6 дни в седмицата. Да си ги задържи тези благословии - ако всички бъхтещи се така китайци също станат милиардери, тогава може и ние да се замислим.

У нас някои работодатели също изповядват философията на системата "996" на Джак Ма (от 9 до 9, 6 пъти), но не и на 1 май. Този ден дори след "промените" остана непроменен - все още е почивен, макар и без мащабните манифестации. Все пак и те изискват усилия и някакви хора да работят.

Проблемът е, че официалните почивни дни са неофициални работни за много българи. Отново в частния сектор, да не помислите, че говорим за администрацията...

За тях 1 май е пореден и донякъде обоснован повод да псуват - я държавата, я работата си, я живота като цяло. Но ругаенето също изисква усилия, а за него, за съжаление, няма кой да плаща. Иначе дори Джак Ма щеше да се изненада на българската продуктивност в това отношение.

Ето ви още един повод част от българите да почиват на 1 май - за да може другата част да псува късмета им. И своя собствен.

Много по-народен аргумент обаче е, че на 1 май се почива, за да може целокупният български народ да се подготви за истинския масов празник - Гергьовден.

На него, в общи линии, празнува половин България - все пак "Георги" е най-масовото разпространено име у нас (над 163 хиляди души според НСИ за 2017-а), без да включваме неговите разновидности. Всеки познава поне по един Георги и вероятно има такъв роднина. Така че докато едни ще ползват 1 май, за да купят агнешко, други ще умуват върху подарък.

Или просто ще си клатят краката, както подобава на Деня на труда. Защото все пак работата е до време. Не до пенсия, разбира се, защото с всяка изминала година този митичен етап от живота лека-полека се превръща в химера за всяко следващо поколение.

Така че ако имате късмета да почивате на 1 май - възползвайте се. Ако не… не хабете усилия в ругатни. И без това никой няма да ви плати за тях.