За един добра, за друг - лоша, за трети - безразлична, за четвърти - вълнуваща, 2016-та е на път да си отиде. Заедно с нея изчезват и всичките ни тревоги и притеснения, но и радостите, а и незабравимите спомени. С настъпването на последните дни на годината, настъпва и времето за равносметка в личен и обществен план.
За втора поредна година Webcafe.bg зададе своите въпроси на утвърдени в областта си, популярни, но най-вече - интересни личности, които се осмелиха да споделят публично своята равносметка.
Вижте годината през погледа на Капка Тодорова - журналист, писател и кореспондент на в. "24 часа" в Берлин.
1. Добра или лоша година беше 2016 г. за България?
Наполовина празна или наполовина пълна е чашата? Труден отговор, добра или лоша в сравнение с какво? Със сигурност е била по-добра от 1916 година в България и по-лоша от 2016 година в Холандия, например.
Годината е такава, каквато си я подготвим в предходните. Така че 2016 година бе закономерно хаотична, кризисна и корупционна като предходните. Предполагам обаче, че в отделни области са направени и малки крачки напред. Пълно е с хора, които си вършат работата с удоволствие и добре, но те не са в новините.
2. Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
Малко се пише за напредъка в екологичните технологии и лечението на рак. Там бяха най-важните новини тази година, но ги удавиха новините от военни региони и други кървави събития.
А е важно да си говорим и за другите неща, защото в момента България е в челните места в ЕС по смъртност от някои видове рак, а в София оня ден бе измерено едно от най-сериозните замърсявания на въздуха.
Смъртността от рак може да се намали с профилактика и навременно лечение, но в България тези неща все още са възможни предимно за хората в големите градове и с добри доходи. А въздухът би могъл и да е кристално чист, ако това бе основен приоритет.
3. Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016 (независимо от жанра)?
„Щиглецът" на Дона Тарт, „Моши, моши" на Юлиана Антонова-Мурата и „Кладенецът" на Веселина Седларска.
4. Как изглеждаше твоето десетилетие като "пълноправен член на ЕС"?
Чудесно. Видях много места в Европа, родих сина си, бях кореспондент в Брюксел, Берлин, написах книга, сега втора... Доволна съм. Целият ми живот е белязан от това, че сме в европейската общност.
5. Опиши как си представяш България на 31 декември 2017 г.
В момента не съм оптимист. Мисля, че кармата на социалистите е да подписват договор за членство в гнилия капиталистически ЕС и после да организират първото председателство на България в съюза.
6. Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Да не подписвам двугодишни договори за каквото и да било - фитнесстудио, телефон, абонаменти...
7. Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Че мога да разваля такъв договор, преди да е изтекъл.
8. Страната / Градът / Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Лисабон и Рим отново. Виетнам, Камбоджа, Лаос. Индонезия. Или поне пак Гърция.
