Рудолф vs. Тадаръков

Българските медии обожават миризмата на напалм рано сутрин.

В 8:30 ч., в един от най-гледаните телевизионни сегменти, в национален ефир - при това за 8 (осми) път, както стана ясно впоследствие - Нова ТВ излъчи на живо съкратената БГ версия на "Крамър срещу Крамър".

Дъстин Хофман ще трябва да си подели "Оскар"-а от 1980 г. с българския си еквивалент - бизнесмена Димитър Тадаръков - бивш шеф на ДФ "Земеделие" и ръководител катедра "Икономика на туризма" в УНСС.

В ролята на Мерил Стрийп пък се оказа Светослава Рудолф - самоопределяща се като разследващ журналист, но някак останала по-популярна с това, че е яла кюфтета от мечешко месо на трапезата на Иво Карамански.

За незапознатите - тема на животрептущия журналистичестки интерес на "Здравей, България" е бракоразводното дело на семейство Тадаръкови, което като всяко уважаващо себе си бракоразводно дело се е докарало до нещо средно между чалга-джихад и пернишка трагедия.

Спестяваме предисторията, в която Отело Тадаръков категорично номинира своята Дездемона за най-леката жена сред журналистките, но се колебае дали е най-голямата журналистка сред леките жени.

Набедената в промискуитет пък отвръща с обвинения в политически комплот, забъркан от доскорошния й семеен душманин в колаборация с не КОЙ? да е, а почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Смеем да предполагаме, че именно тънката червена линия на задкулисието (а не рейтинговото КПД на личната драма) е обострила за пореден път вниманието на Нова ТВ.

Накратко - на пряка линия от междублоково пространство в "Мусагеница" ищцата с име на австрийски кронпринц алармира българската и световната общественост, че съдия-изпълнител я е приканил да напусне панелното си имение - в името на народа и въз основа на второинстанционно решение по бракоразводно дело.

"Аз ли съм най-големият престъпник в тая държава? За това, че съм родила 3 деца и че 20 години съм се борила за справедливост като журналист!", пита Рудолф с развълнуван глас и непомръдващ ботокс, малко преди да обяви, че възнамерява се прикове към обекта на експроприация - имот от два съединени апартамента. И не само.

"Няма да изляза доброволно, искам да ме изкарат с белезници от къщата ми и искам цял свят да види. Ще се заключа вътре и може и нещо друго да направя", хълца Тада... ъъ... Рудолф и заплашва, че ще си посегне с кибрит и запалително вещество.

"Готова ли сте на такава стъпка?", самосезира се мигновено репортерката.

Онеправданата преглъща горчиво и си задава вечния въпрос на Екзистенца: "Аз вече не знам какъв е смисълът от това, което съм правила през целия си живот... за какво съм се борила!?".

Ответникът пък - по всички етични правила на журналистиката - получава право на отговор, опосредствано в ефир чрез телефонна връзка от снежно Банско, където Тадаръков туши гнета от семейните несгоди.

Напомня на бившата си благоверна, че може да се нанесе в един от останалите си четири апартамента и в недвусмислен, но несъставомерен маниер я набеждава в склонност към психически отклонения.

И докато зрителят се чуди дали телевизионното облъчване не вреди на собственото му душевно здраве, 12-минутният сегмент под красноречивия анонс "Развод ми дай" завършва с финал, достоен за аплодисменти:

"Вас ако дойдат да ви изхвърлят от вкъщи, какво ще кажете?", пита Тадаръкова и отговор не иска.

"Трябва да приключваме", тушира репортерката и смело посяга към "Пулицъра" на ранобудната телевизия.

И поради липса на поука, решаваме да приемем, че е престъпно е да се посяга върху изконното право на човека да стане за резил, щом сам си го е пожелал.

Което важи с еднаква сила както за гостите, така и за домакините на импровизирания съдебен спор.