"Да освободим Альоша от наряд" е заглавието на авторска коментарна статия от Волен Сидеров, публикувана във в. "Демокрация" през 1991 г. Напомнянето й от трибуната на Народното събрание от страна на депутата от ПФ Димитър Байрактаров предизвика на бой лоялния атакист Десислав Чуколов, който, засегнат на мъжка чест, замери с листове говорителя на Патриотите и не му позволи да прочете нищо повече от заглавието на статията.
Листовете отлитат, но написаното остава. Поради непреходната мъдрост, която блика от коментара на Сидеров дори 24 години по-късно, предлагаме съдържанието в пълната му прелест:
"Съветската армия е страж на мира" - тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера.
Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на "легендарната Червена армия". Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.
Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството.
А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали.
Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде "Страж на робството до разпадане на империята".
За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от "враговете на социализма".
Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе - нали отсреща стрелят със съветски калашници.
Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба.
За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком "Лада" и кожено палто за своята другарка.
Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори.
За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.
Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.
За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована.
Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91-а в Литва...
Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж... Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.
Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става.
Айде стига сте ни занимавали с тоя умрел кон бре. На сички нормални хора вече е ясно, че от турска подлога тоя перхидролен гол Ольов стана путинска пут**. Дей*а и комплексара дребен.
И какво чудно и сензационно има в това? Че то всеки нормален и мислещ човек знае, че Волен Сидеров пишеше подобни бисери в ролята си на "демократ". Просто тогава бе пратен в новоизграждащото се, от пребоядисаните комунисти, СДС. Той не само руснаците кълнеше, пишеше глупости и по адрес на националистите, даже се отричаше от родителите си. Сега в последните години са го назначили за "националист". Подобно е положението и с другите ни политици. Просто при Волен метаморфозите са по-резки и колоритни. Той и Плевнелиев е бил пламенен комсомолски активист. Иво Инджев е бил също агент. На Евгени Дайнов татко му е бил кореспондент на "Работническо дело" в Лондон, а синчето му завършва Оксфорд под крилцето на Партията. Всички са такива. Те се събудиха "демократи" на 11 ноември. Ако "демокрацията" не бе избухнала, дето се вика, същите сега щяха са са в партийния елит на БКП и отново да ни казват какво трябва да мислим. Един няма случаен. То и за това "Демокрацията" ни е като "Комунизма". И двете са правени от едни и същи хора.
Поздрав за другаря путлераст - Воленко Сидераста с любимата му песен на САЩка Васева: "Доларите в рубли сменям аз, вино за да пия в този час. Рубличките стават, доларите не. Аз ще се напия с рублите поне. Доларите в рубли сменям аз, вино за да пия в този час."
>3 Rowan | 05.03.201522:48 А бре, отворете си баре Уикито и вижте, кой въоръжи "иракският фюрер" във войната срещу Иран, пък тогава пишете. То бива необразованост, ама чак пък толкова...
3 Rowan | 05.03.201522:48 "А бре, отворете си баре Уикито и вижте, кой въоръжи "иракският фюрер" във войната срещу Иран, пък тогава пишете. То бива необразованост, ама чак пък толкова..." Отварям и намирам това: Доставчици на оръжия за Ирак между 1973 и 1990 г. (в млд. долари) Държава млд. долара % от общата сума СССР 25.2 57 Франция 5.6 13 Китай 5.2 12 Чехословакия 2.9 7 Полша 1.7 4 Бразилия 0.7 2 Египет 0.6 1 Други държави 2.1 4 Всичко 43.9 100.0
За Сидеров ме знам, но през подобни метаморфози преминаха почти всички бълхари през тия години.
https://www.youtube.com/watch?v=2O7cfBm49YI
Емилийке Илиева, И аз, като теб, преди известно време постнах нещо в този смисъл, ма след това ме налегна една гузна съвест .... ами ако човека наистина не е добре - така грубо ли трябва да .... сещаш се. За първи път съм съгласен с теб - че е голяма досада, обаче все ми се струва, че преди не много време коментиращ с тази снимка /не съм сигурен в името/ даваше съвсем други коментари. Лично на мен не ми харесваха, но не можеше да се каже, че нещо му има. Ама сега .....
Бичи, това е общественото мнение, да. Но няма да залагаме за сега.
https://www.youtube.com/watch?v=8eRISy4HJvo
Много хубава статия. Аз и тогава и сега мисля че който не храни своя армия храни чужда.