Имам лоша уста. Това си е нещо вродено. Нито баба ми, нито майка ми са циганки-врачки, които да правят магии или да гледат на кафе, нито аз съм мургав любител илюзионист. Но съм забелязал, че каквото хубаво кажа, че ще стане - не става и обратното - ако спомена нещо лошо - и хоп! Готово!
И не ми обяснявайте за закона на Мърфи. Ако има закон на Мърфи, то аз съм неговия материален образ. Суеверие, ще кажете, суеверието е вярата на неграмотните - и ще сте прави. Но аз лично нищо не мога да направя.
В сряда късния следобед си направихме една хубава разходка по "Витошка" с жена ми и малкия син. Знаете как беше - топло, слънчево и народ, народ. Цяла София се беше стекла на "Витошка". Тълпи пешеходци текат в двете посоки от и към НДК, масите на кафенетата и ресторантите - и те пълни. Млади, стари излезли на стъргалото след работа или просто така. Като едно време сигурно, както ми е разправяла баба ми за родното Поморие.
Обличали се "по така" вечерно време и 'айде на главната "на движение". И на "Витошка" е същото, само умножено по сто, по хиляда, по десет хиляди... То това е София, два милиона и кусур хора. И пак се познаваме, като в стария виц за китайската делегация. Видях поне десет приятели и познати.
Стъпихме на "Витошка" откъм Съдебната палата. Още като пресякох "Алабин" и стъпих на новите павета, погледнах напред реката от хора, люлееща се чак до НДК, ме осени изведнъж. Така ме тресна, че направо почнах да говоря, къде на жена ми, къде на себе си. Не само ми хрумна, ами и на глас го казах:
"Виж, ако някой иска да направи атентат с автомобил в София - ей го мястото. Народ - хиляди. Улица - тясна, права, оградена със сгради - направо капан. Няма къде да избягаш. Мачкай! Засилваш се от Света неделя, минаваш пред Съдебната палата и бух! По "Витошка". До НДК ще стигнеш, един бордюр няма да те раздруса."
Това беше в сряда. В четвъртък вече знаете за трагедията в Барселона...
Защо трябва все след дъжд качулка да се движим? Толкова ли е трудно да вземем мерки предварително? Ама, то не се знае, навсякъде ли да се барикадираме, те, терористите това целят - да ни уплашат, да ни принудят да се окопаваме... Ами успяват, мамка им!
Какво ни пречи да вземем мерки и да ги затрудним? Все пак сме у Софето, не във Барселона. Като се замислих, в София няма друга такава пешеходна зона. Както и в другите големи градове на България... Всеки град си има "центъра".
Какво пречи да си сложим едни бетонни колонки, да запречим достъпа на автомобили по "Витошка"? Ако трябва и автоматични потъващи колци, каквито имаше едно време по трамвайните линии на "Графа", ще се сложат, за да влизат мутрите с колите си, когато се налага.
Случва се поредна трагедия по света, застрашени сме и ние. Едно и също нещо се повтаря - изроди мачкат хора по пешеходни зони. А ние стоим и чакаме да ни сполети и тогава ще му мислим, тогава ще клатим глави огорчени и насълзени, и тогава Виктор и Ани ще питат "А не можеше ли тази трагедия да бъде избегната?".
Тази - можеше. Друга сигурно няма да може. Изродите са изобретателни, човешката лошотия е гениална, също както и човешката доброта. Но това не ни спира да се борим, да сме една крачка напред.
Просто е. Бетонни заграждения на входовете на "Витошка". Спешно. Докато станат - по един камион на жандармерията откъм Съдебната палата и по една полицейска бричка на всяка пряка. Щяло да всява страх и напрежение. Абе да ви кажа честно, мен и така си ме е страх. Даже повече... А като се сетя, че на Ла Рамбла пихме бира преди има няма три месеца.
*Текстът е от редакционната поща на webcafe.bg
