Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Напушено - ама защо

Загрижеността на държавата за правата на непушачите е твърде съмнителна
Загрижеността на държавата за правата на непушачите е твърде съмнителна

Този път публикуваме статия в тази рубрика, изпратена ни по пощата от форумец.

Зад последния протест срещу пълната забрана за пушене стоят две АБСОЛЮТНО РАЗЛИЧНИ причини. В коментарите и изказванията те се смесват механично - което не само че не е в полза на никого, а и пречи да се види какви точно са проблемите, изкарали толкова разнородна група хора на жълтите павета.

ПЪРВАТА ПРИЧИНА са интересите

на собствениците на заведения. Те са лесно разбираеми и обясними; нямат обаче нищо общо със здравето на нацията и прочее генерални съображения. Ресторантьорите НЕ СА нарушители на правата на непушачите, нито агенти на тютюневата индустрия, нито пропагандатори на рака на белия дроб. Това са просто хора, които виждат как бизнесът им отива на кино.

Те всъщност не протестират срещу самата забрана на пушенето. Протестират срещу неадекватните действия на държавата - която гледа само пред носа си, защото е неспособна да създава и следва стратегии. В резултат се получава едно "иди ми - дойди ми", едни лабораторни управленски експерименти от типа "ако мине" - разходите за които обаче се вземат не от държавния бюджет, нито от партийните такива. Властта финансира кашите, породени от нейната собствена управленска немощ, от джобовете на хората. Ами, за протест си е.

Примерно, ако преди пет години беше казано, че съгласно дългосрочна стратегия за ограничаване на пушенето ще има следните етапи: 1) отделни зони за пушачи и непушачи, и 2) пълна забрана на пушенето в заведения; и ако това беше съпроводено с ясен и окончателен график за постепенно въвеждане, който периодично да се напомня (това е основната работа на пиарите на правителството, не графикът с интервютата на Борисов), хората щяха да си направят сметка дали въобще да инвестират във вентилация и отделни помещения - и дали въобще да не излязат от този бизнес и да се насочат другаде.

Вместо това има една т.нар. Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето, която е написана в надуто-бюрократичния стил на профсъюзните доклади от соца. Никакви конкретни мерки, никакви срокове - просто един от ония документи, дето им викат „писмо за намеренията". И въз основа на нея и на още някой и друг общ текст тук-там из законите, правителството отвреме-навреме тропва по някоя наредбичка - когато и с каквото конкретно съдържание намери за добре.

При това за отбелязване е, че в Европейската стратегия за контрол на тютюнопушенето (която се сочи като основание) се казва "забрана ИЛИ СТРОГО ОГРАНИЧАВАНЕ на пушенето в ресторанти и барове". И собствениците на заведения съвсем естествено се надяваха, че крайните мерки ще се разминат. Там е и единствената им вина: че са разчитали на това. Но дори и за тази вина не знам кой носи по-голяма отговорност - дали те или властта, която с поведението си ги е свикнала да гледат на нея като на шантав старшинка.

Собствениците на заведения в действителност протестират СРЕЩУ НЕКАДЪРНОТО УПРАВЛЕНИЕ. Макар че едва ли някой от тях би го формулирал така, това е същинската причина. И са прави.

ВТОРАТА ПРИЧИНА за протеста

е очертаващата се опасна деформация на политиката за ограничаване на пушенето. Там вече започва голямата демагогия, която именно изведе редом с ресторантьорите хора като Андрей Слабаков, Джоко Росич и Любен Дилов. Те не се появиха просто като клиенти-пушачи, които инатливо си искат столчетата в заведенията, а заради нещо съвсем друго: заради това, че НЕ ПОНАСЯТ ДА БЪДАТ ПРАВЕНИ НА МАЙМУНИ.

Очевидно е, че загрижеността на държавата за правата на непушачите е твърде съмнителна - имайки предвид на кое място сме в световните класации по спазване на човешките права. Демек, всички други права оправихме, сега остава само и непушачите да урЕдим. И това на фона на такива „правоохранителни екстри" като (примерно) непрекъснато нарастващия брой камери - които някакъв пишман журналист в изблик на кретеноиден възторг беше нарекъл поетично "очите на София". Боже господи...

Тревогата на държавата за здравето на нацията също е много под въпрос: ще повярвам в нея едва когато видя що-годе свястно здравеопазване, както и реална загриженост за чистотата на околната среда. Между другото, аз така и не съм срещал никъде данни, КОЛКО ТОЧНО аджеба са димът и отровните вещества, поглъщани от "пасивен пушач" (убийствен термин), и как се съотнасят те към "обичайните" антропогенни замърсители на въздуха.

Нито пък съм срещал данни колко точно е това допълнително натоварване на здравната система, причинявано от вредителите-пушачи, които нарочно правят тъй, че да боледуват и да пресушават бюджета на здравната каса. Виж, твърдения и уверения - колкото щеш.

Единствените два ясни и разбираеми аргумента за държавните мерки срещу пушенето са: първо, че това е достатъчно лесен начин властта да се докара пред Брюксел, и второ, че Дянков гледа да събира колкото може повече пари от акцизи (пък и от глоби капва по нещо).

Дотук - както и да е. Не е единственият случай на лесно кипрене пред европейските институции, нито единственият, когато ръчичката на главния счетоводител на държавата опипва изпразнените ни джобове. Нито пък единственият, при който такива действия се случват зад паравана на благородни лозунги.

Когато обаче една поначало разумна идея (да пушим по-малко) започне ДА СЕ ДЕФОРМИРА В МАНИЯ, нещата стават други. Тревожното е, че все по-явни и безцеремонни стават опитите да се лепне на пушещите някакво клеймо: безотговорни, невъзпитани, хора с нисък морал, нарушители, престъпници едва ли не, изобщо - екземпляри втора ръка.

И то не защото си запалил сред малки деца (примерно), а просто като се види, че носиш цигари и запалка. Ако се дойде до момент, в който самата миризма на тютюн започне да предизвиква гнусливо смръщване и гръмогласно негодувание от страна на "правоверните" непушачи, това ще означава, че манията се е превърнала в психоза. Което вече е обществено заболяване в тежка форма.

Пушенето нито е престъпление, нито е нещо неморално, нито някога ще бъде. Да си въобразява, че може с лека ръка да маргинализира половината от населението на България (което, апропо, създава и половината от националния продукт - и материален, и интелектуален), може само идиот. Ако в Европа, Щатите или някъде другаде мислят, че е допустимо да се раздухват подобни мании, да си оправят мисленето.

Възможно е в бъдеще потреблението на тютюневи изделия да намалее драстично и дори да спре. Ако обаче това се случи, то ще стане плавно и постепенно, по естествена целесъобразност. Не с директиви и заповеди. И със сигурност - не чрез опити да се вкарва в морално-етични категории. Точно обратното: една мъдра политика по въпроса не би допуснала подобни опити - защото те превръщат пушенето в своего рода контракултура и само забавят процеса.

Не напразно съставяните от международни организации стратегии и програми против тютюнопушенето са много внимателно формулирани - именно за да избягнат всяка възможност да бъдат тълкувани като налагане на морал. В китната ни родина обаче, както обикновено, не мислим за тия неща, а караме през просото. Никой не си размърдва мозъчните клетки - нито първосигнално лаещите по въпроса, нито тези, които услужливо им подбутват поводи за разлайване.

И накрая идва най-досадното в цялата картинка: това, че властта използва темата за тютюнопушенето (и то последователно, от години насам), ЗА ДА ОФОРМЯ ОЩЕ ЕДНА РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ между хората. Разделяй и владей. Защото наближават избори. А както практиката на родната ни бутафорна демокрация е доказала нееднократно, всички разделителни линии преди избори се активизират изкуствено: българи и турци, цигани и всички останали, богати и бедни, лекари и пациенти, работещи и пенсионери, европейци и балканци, търговци и потребители, пушачи и непушачи...

Все с цел надигане на мътилката: онази мътилка, която размива реалния политически дебат и отвлича вниманието от сериозната проблематика на обществото. По-голяма деформация от това - здраве му кажи.

Затова излязоха Слабаков и останалите, не че толкова не могат да намерят къде да си изпият кафето или питието с цигара. Макар че не биха го обяснили точно така - просто защото никой няма да ги изслуша. Много е "сложно"...

Протестът на ресторантьорите едва ли ще доведе до нещо конкретно. То няма до какво, тъй като при настоящото положение никоя от страните не разполага с полезен ход. Властта няма да си отмени нормативните актове, защото това значи директно да признае, че е сбъркала. Същото ще е, ако негласно "охлаби" проверките.

Изключено е да се очакват някакви компенсации за вентилациите и преградните стени, които са се оказали напразна инвестиция. В заведенията няма как да започне да се пуши масово въпреки наредбите; няма и как да затворят преди празниците, защото ги чакат с надежда да компенсират поне част от загубите си.

Ситуацията е патова, и такава ще остане в очакване на пролетта. Дано ресторантьорите измислят някакъв режим на оцеляване с хибернация, защото ако напролет се окаже, че заведенията са намаляли наполовина, няма да е приятно за никого. И за Дянков включително.

Виж, в другия аспект на протеста може - и трябва - да има развитие. Той би следвало да е напомняне и предупреждение да се престане с маниакалността по темата за пушенето. А също така - и за това, че трябва последователно и системно да се пречи на политиците да активизират тази разделителна линия в обществото.

Защото ако продължаваме да го позволяваме и да се връзваме, значи сме изпростяли твърде много.

 

Най-четените