Въпрос на принципи, мъжки

Ако трябва да се говори въобще нещо за концерта на Dropkick Murphys в София, то е, че беше страхотно шоу, пълно с пеене, крещене на текстовете, танцуване, подскачане и въобще - супер позитивни емоции.

...Като изключим един момент малко след средата на концерта. Човек от публиката решава да изрази светогледа си, показвайки хитлеристки поздрав. Кен Кейси (единият от двамата вокалисти) и момчетата от групата спряха да свирят и заплашиха, че ще прекратят концерта, ако човекът не бъде изведен от залата.

И така около 10 минути - размяна на реплики и напрежение, докато в залата цари масово неразбиране какво точно се случва и защо.

Отдавна за Dropkick Murphys се знае, че не понасят неонацисти и фенове на крайнодясната идеология, а самият Кен Кейси коментира малко преди края на цялата драматична ситуация, че всеки може да си мисли и да вярва в каквото си иска, но да не си носи политическите пристрастия на концерта им.

И да, колкото и хубав да беше концертът, колкото и готини моменти да имаше в него, особено накрая, когато групата позволи на феновете да се качат редом до тях на сцената, именно този грозен момент ще остане "новината" от събитието.

Въпреки различните разкази из социалните мрежи, че самият Кейси е слязъл от сцената, за да въздаде справедливост, дълбоко се съмнявам на база всичко, което видях (макар и малко) като зрител, и чух след това, наистина да се е стигало до шамари.

И все пак остава горчилката - не такава, каквато човек може да си помисли първоначално от гледната точка на фен, чиято любима група (а Dropkick Murphys действително са от любимите ми банди) е щяла за малко да си прекрати концерта. Не.

Горчилката идва от неразбирането наоколо "какъв толкова е проблемът".

От години вече по нашите ширини, особено на такъв вид концерти, неонацистката символика се приема за нещо сякаш нормално, въпреки че е забранена от закона. Същото важи и за комунистическата символика, където контролът е дори още по-нищожен, но това вече е друга тема.

На този фон вече изглежда дори странно, че: 1) на някого му прави впечатление и 2) протестира срещу тези действия рязко и категорично, заплашвайки че ще си прекрати концерт заради подобна символика.

А всъщност реакцията е въпрос на принципи и не е нещо странно. Поне не би трябвало да бъде.

Не е тайна отношението на Dropkick Murphys към нацистката идеология - те са анти. Самите музиканти изповядват по-скоро леви виждания, макар и не толкова в лявото на социалния либерализъм, културата на идентичности и т.н., а в типичния за американски наследници ирландци ляв, работнически, дори синдикалистки маниер.

Те многократно са свирили на събития на различни синдикати, поддържат Демократите в САЩ, забраняват на републикански политици да използват парчетата им. Дори в самите им песни се усеща този прото-пролетарски момент: не комунизъм, социализъм, Ленин, Сталин и т.н., а простата работническа култура на бачкаторските квартали на пълния с наследници на ирландци Бостън, които подкрепят местните отбори, барове и обичат страната и общността си. Пуснете си песните им и ще намерите всичко това.

Затова не е особено голяма новина, че те гонят някого за отправяне на нацистки поздрав. И преди са го правили. 100% това няма да е и последният случай.

Такава си е е тяхната визия за нещата. Може аз лично да не я споделям, може и вие да не я споделяте, но те вярват в това и се борят за това, в което вярват - че нацизмът е зло, което не трябва да се толерира и толкова. Имат си принципи и ги защитават. Следователно на концертите им или спазваш правилата и се държиш прилично, или си тръгваш съпроводен от охраната. Това е.

За да си размяташ ръцете в нацистки поздрави пред тези момчета и да крещиш "Sieg Heil", или трябва да не знаеш елементарни неща за тази група, или трябва да си провокатор. Или просто много тъп.

Тук дори не намесваме органите на реда и закона, който както вече споменахме по-горе, поставя всякакви подобни демонстрации на любов към Хитлерова Германия и СССР извън закона. Тези неща у нас никой не ги гледа.

А може би трябва. Може би и ние трябва да започнем да развиваме едно такова чувство на принципност - срещу демонстрацията на деградирала култура, срещу корупцията, срещу нередностите, които всеки ден се случват около нас.

Но това е само капка пожелателно мислене. А концертът наистина беше страхотен въпреки всичко и ще се помни с много повече от един тъп наци поздрав.