Иди и виж. Имаше такъв велик филм на Елем Климов. Ами идете и вижте Украйна, да му се не видеше, така се бият хората за идеите.
Идете и вижте как го правят в Латинска Америка. Че даже и "Възмутените" в Испания се възмущаваха по-яростно.
В България очевидно сме свикнали на нежни революции, които са евфемизъм за дворцови преврати. Такъв като на 10 ноември 1989 г., когато един кръг партократи измести друг кръг партократи. Тогава още олигарси нямаше. Партийната номенклатура ги заместваше.
Като гледам, трябват ни герилас. Един познат каза, че за "нещо такова" можел да мине Бисер Миланов.
Беше Бисер Миланов, като го приемаха в Министерски съвет, вече си е пак Бисер Петното, след като го тикнаха в ареста. А някои се опитваха да ни внушат, че излязъл от затвора и ето... станал човек.
Другият вариант е да префасонират футболните агитки като герилас. Макар че визуалната им антропология се различава от "умните, младите и красивите" на протестите.
Изобщо, търсят се градски партизани. От планината няма да слезе пак втори отряд "Чавдар" и с песен на уста и китка зад ухо да завземе властта.
В България не може да има „герилас“ (демек, партизани). По една проста причина: партизани стават идеалистите. А у нас беше направено (и продължава да се прави) всичко възможно, за да се разрушат всякакви идеали. Тъй че идеалисти отдавна няма. И в склада няма. Един Левски само виси на стената, да напомня за времето, когато е имало. Дори новото поколение, което би трябвало по дефиниция да е идеалистично настроено, расте с обилна закваска от опортюнизъм, маскиран като прагматизъм. Изключенията тук-таме само потвърждават правилото. Революционери също няма откъде да се вземат. Защото революционери стават хора, за които бъдещето е по-важно от настоящето. Да се сещате за някой такъв? Аз не. Да не говорим за това, че за партизанска съпротива или революция е нужен поне един, дето да е дотолкова идеалист и/или взрян в бъдещето, че да увлече и останалите. Такива пък съвсем няма. Имаме само несъгласни. Несъгласни с настоящето. Те също могат да свършат работа. Не е казано, че всичко трябва да минава през кръв и барикади. Все пак е 21-ви век. Единственото, което не достига, е несъгласните да си изяснят с какво все пак са съгласни. Защото, за да промениш нещо, трябва все пак да има нещо, с което си съгласен. Идея, принцип, ценност... такива работи. Ако с нищо не си съгласен, можеш само да рушиш. И да слизаш все по-надолу по стълбата – оная същата, която води нагоре.