Свикнали сме Беновска да изскача като снайперист на покрив, да изстрелва словесни куршуми и да спретва медийни засади. Но този път водещата надмина себе си. Последното й изявление, на живо в ефира на Канал 3 и на радио К2, беше груба безвкусица на ръба на закона, наподобяваща по стил политическите речи от национал-социализма.
Беновска пита и търси „истината" от висотата на последна инстанция, на чийто диван посядат по няколко министри на уикенд.
Този път Беновска пита и отговор не иска - въпросът й звучи едва ли не риторично: дали президентът Росен Плевнелиев и лидерът на ДСБ Радан Кънев знаят кои са представителите на „хомосексуалистите и наркоманите в българската политика".
Ако двамата не благоволели да й отговорят незабавно, щяло да е много съмнително. „Не ли?", чете водещата, докато речта й тече, изписана на екрана с главни букви, а вие се сещате какво иска да ви каже. Днес са те, утре може да са други.
В Наказателния кодекс въпросът на Беновска може да се квалифицира като набедяване. В Етичния кодекс на медиите - като незачитане на неприкосновеността на личния живот. Според практиката на СЕМ и Комисията за защита от дискриминацията може да се тълкува като манипулация, погазване на човешките права и насаждане на омраза към две прослойки от обществото, които все пак съществуват и имат съвсем реални проблеми.
От цивилизационна гледна точка Беновска мина границата, от институционална - няма кой да забележи това, поне докато СЕМ е натиснат да се занимава с дупките по чорапогащника на Гери-Никол.
Ако позволите, все пак няколко редакционни бележки по въпроса на Беновска:
Първо, казва се „хомосексуални", а не хомосексуалисти.
Второ, гей не означава наркоман и наркоман не означава гей.
Трето, участието на хора с различна сексуална ориентация във властта, в обществения живот, в културната сфера - изобщо тяхното съществуване, не е забранено и не е престъпно.
Четвърто, всеки има право да си каже или да си замълчи.
Да, тайните раждат зависимости, но в общество като нашето, в което дебатът се върти между казана с ракията и двете каки, не е ясно кое е по-добре - да обявиш, или не.
Кметът на Берлин, премиерът на Исландия са примери, че един държавник може да работи добре, независимо с кого си ляга, но България не е Германия, Бойко не е Мути, а немската Беновска не би видяла жив министър в студиото си и с телескоп, да не говорим за главен прокурор.
И Радан Кънев, и Росен Плевнелиев са публични фигури, чиито политически решения могат да бъдат обсъждани и критикувани от всеки. Само че Беновска не критикува политическите им решения.
Тя клепа по реномето и личния им живот. При това - клепа по човек, който загуби детето си само преди 4 месеца.
Беновска много добре знае, че танцът й е по ръба на закона - грижливо подготвено изказване, така че да няма правни последствия. Най-много някоя неправителствена организация да протестира, но кой ли вече има лице.
Беновска може да е всичко, но не е глупава, тогава е редно да се запитаме защо го прави?
Съдебната реформа извади маса матросовци на амбразурата. Залогът изглежда голям, а борбата вече май е на живот и смърт.
А Плевнелиев и Кънев - най-добре да не отговорят.
