В България масово правим една системна грешка. Вярваме на всеки, който е казал нещо, че го е изрекъл от позицията на алтруистична и висша хуманност. Филмът е друг, очевидно. Може би вместо банкова ваканция - ние, консуматорите на истините на всички "източници на истини от последна инстанция", трябва да си дадем информационно междучасие.
А мъдреците нека се изяснят помежду си. От това, което чуваме, съзнателно откъслечно, ни карат да си правим изводи за вселената и Големия взрив и ДНК-то на динозаврите.
Ами, признавам си, много по-просто е устроен светът ми. Не мога да бъда Еркюл Поаро, Уотсън или герой на Богомил Райнов или Гуляшки. Щирлиц също не мога да бъда!
Цялото ДАНС, дето има хиляди служители и бюджет 112 милиона лева, не се е оправило, ние безличните данъкоплатци, ще решим драмата и ще издирим истината.
БНБ-то и то се било объркало. Аз, като вас, от пари разбирам, но не знам кой как мести пачките - с куфари, с чували или с клавиши на компютри. Като си загубя едни пари от глупост, си плащам сам, не рева на мегдана и никой не ме кани в телевизоро да ме погали с интервю на загрижен медиен работник.
Да казват къде продават въжета и да приключваме драмата. Във вица сме - оня профсъюзния. А те - да се изяснят кой, защо, как.
Дето се казва, плащам си данъците, за да не ям чужди кюфтета.
С други думи - Не спираме да кълвем на вафли.