'Начи, отивам в 1-ва градска. Имам уговорка с лекарката - 12:50 часа в кабинета, 40 минути преди работното й време.
Пред кабинета чака една червенокоса баба с бастун, вътре има друга. Сядам и спокойно зачаквам, защото имам точна уговорка с докторката.
Седящата червенокоса с бастун ме пита: "Извинете, вие преди мен ли дойдохте?" (Явно има проблеми с паметта)
АЗ: Не, но имам точен час (честно отговарям).
ТЯ: "Аааа, моля, моля, аз съм преди вас! Идвам от болницата "Света Екатерина", бях наблизо и реших да мина..."
АЗ: "Ми, добре..."(все ми е едно, ше я изчакам).
Съхне ми устата и решавам да ида до автомата за минерална вода.
Връщам се след малко, часът е 13:00. Остават 30 минути до започване на работното време на лекарката, а пред кабинета, незнайно от къде, още 6 пенсионерки са се събрали...
Мисля си: "Тия баби, нямат друг поминък, освен да ходят от кабинет на кабинет и от болница на болница...."
Идва седма баба и пита кой е последен, всички посочват мене, а червенокосата от "Света Екатерина" казва:
"А, не, младежът е преди мен, дошъл е от "Света Екатерина!"
Великолепната шесторка получава шах с пешка!
Гледа, мига и мълчи.
Влезнах и излезнах от кабинета, тръгнах към нас.
Времето е готино и ми се допи бира, но се сетих, че съм на антибиотици и ще трябва да почакам.
*Станислав Беловски е художник. Текстът е публикуван в неговия профил във Facebook.
