От зората на Twitter хората си харесват някоя шега, копират я, пропускат да отбележат източника, и създават малка лавина от препечатване. То неизбежно стига и до Facebook, след което се превръща в ъпдейт на статус на майка ви с позната от преди няколко месеца есенция мъдрост в до 140 символа. От компанията обаче обявиха, че вече ще свалят тези шеги от платформата при сигнал от оригиналния автор.
Черна орис надвисва над българската телевизионна развлекателна индустрия.
Наскоро по подобен казус беше заведено дело срещу Конан О'Браян, водещият на култовото американско шоу „Late Night with Conan O'Brien", който бил ненадейно вдъхновен от акаунта на Робърт Касбърг, комедиен сценарист от Сан Диего.
Социалната мрежа признава и добрите, и лошите ни моменти за интелектуална собственост. Амин!
Чудя се за Иво Сиромахов, който от години дебне из тъмните ъгли на Twitter и на сайтовете за вицове - как ли ще понесе тази новост?
Българският Twitter обаче не се влияе твърде много от световните тенденции в тази насока. Капсулиран е в свой малък свят, където всичко се изкривява и променя, той не се поддава лесно на маркетингови атаки и употребата на хаштагове изглежда по-скоро нелепо.
Голяма част от потребителите не се припознаха и в „Топ 150 най-влиятелни българи в социалните мрежи", класацията на „Дарик" и „Виваком".
По-вероятно от цинизъм, но Емил Конрад и Кристалина Георгиева нямат безкрайно перпетуум мобиле от въртящо се остроумие, нали?
най-влиятелните хора в бг туитъра са няколко секретарки на политици поздравления, незнайни герои на пиара! #top150bg
— Gradinko (@_gradinko) May 13, 2015И така, няколко особености, които си струва да се отбележат:
Хубаво е човек да е остроумен, забавен и отворен към всичко ново, но не забравяйте, че в Twitter практически всички разбират от дизайн, реклама и програмиране, добавка към неизбежния Голям шлем - политика, спорт, секс и коли. Винаги има кой да се заяде, ако има желание. Нищо не бива да се приема прекалено присърце.
Не е важен броят на хората, които те фолоуват, а качеството им. Честно.
Сегашната ми работа е изнамерена в Twitter. Както и човекът, който ми разнасяше вещите из цяла София, когато сменях квартирите.
В WikiHow пише, че за да бъдеш известен в тази социална мрежа, трябва да фолоуваш много хора и по-нататък да ги редуцираш само до тези, които са те последвали обратно. Не правете това никога.
Twitter е доста по-анонимна социална мрежа, така че безконечните фотосесии от селфита не изглеждат особено на място. Всъщност, съвсем по-важно е колко забавно умеете да мрънкате.
Абсолютно същото важи за снимки на манджи и тагване от локации. Ако пишеш за храна, обаче, си е съвсем, съвсем друга бира.
По мои наблюдения има известен фетишизъм, свързан с луканки и суджуци, който почти винаги получава отклик. Лично аз обаче реагирам повече, ако някой пише за сирене.
Хубаво е и да уважиш избора на някого да остане анонимен. Никой не е длъжен да дава публично останалите си акаунти в другите социалните мрежи, всеки има право на свой отдушник и анонимен ексхибиционизъм.
Ако сексуалните акаунти ви обръщат внимание, рядко е нещо лично.
Това са хедонисти, които обичат да говорят и да споделят за желанията си, което си е чудесно. Няма нищо особено драматично в това някой да поиска да види гърдите ви в интернет, едва ли са първите.
Longchat-ът е нещо като секта. Добре отлежали акаунти със специфичен техен си жаргон, чувство за хумор и естетика. Микросвят в микросвета.
Мълвата твърди, че в македонския Twitter, който пак си е вакуум и със свои правила, нещата стават по-лесно, така че човек може винаги да пробва да пише на югозападен диалект.
Тешко на вселената ако луѓето се единствениот облик на интелегентен живот во нејзиното постоење. Дај друг Биг Бенг.
— QEnigma (@QEnigma) July 27, 2015Ще забележите, че хора със сравнително малко фолоуъри са безкрайно уважавани от такива с хиляди, повечето пъти абсолютно има защо.
Twitter се бори с несправедливостта и лошото, когато има нужда от него, почти като Батман. Или да си спомним как @varnasummer победи боза „Анет" в съда.
Майко, аз отивам на заколение. Почерпи съседите. Дай им по бутилка вино. Аз отивам на делото срещу боза Анет с бялата риза. (в 13:30.)
— varnasummer (@varnasummer) January 12, 2015Twitter не е чат.
Освен ако лично не изровите и не направите нещо, повечето смешни картинки и клипове са вече видени.
Хаштаговете са основно за иронизиране. С малки изключения, разбира се, едно от тях беше #ДАНСWithMe, а друго доста сполучливо беше #банаденицата на @muiiio.
Никакво инуендо, Криско си хареса една от снимките от поредицата с банани и още нещо, но без да спомене автора, а Туитър реагира адекватно и раздаде справедливост по собствените си разбирания за това.
Абе, на родните звезди май им е през банаденицата за авторските права, а? pic.twitter.com/aWRiubsmIN
— muiiio (@muiiio) May 8, 2015И по моя преценка - всички са много по-искрени в Twitter, отколкото в която и да е друга социална мрежа. Фактът, че потребителите са по-малко, придава уют и усещане за дом.
