Лельо, лельо, много хубава песен е направил Азис; чудна направо. А и леля му трябва да е много доволна, че я споменава седем пъти в "Мотел". Всяко изречение е обръщение към това "леле"...
Няма начин да не сте гледали поне веднъж пъстроцветното возене на гратисчии към етническия мотел на мечтите ни; как пък един не продупчи билетче в цялата тая задушевна (в пряк и преносен смисъл) атмосфера? В суматохата обаче ние пропускаме да видим истинските проблеми, които Азис степенува в песента си, с която е решил да надмине предишния си рекорд на незавитото му хабиби.
Проблем №1: Църковно-институционална реформа
Леле, сякаш пред църквата някой оставил е бебе,
Леле, така ми се плаче за тебе...
На пръв поглед това сравнение съществува само за да се намери подходяща рима на тебе (макар че ако се махне първата буква, търсенето рязко ще спре).
За мнозина оставянето на бебе пред църква акцентира над проблема с изоставените деца, нещо повече - с изоставените на неподходящо място. Това е едновременно акт на краен безбожник и на човек, който има абсурдно безпределна вяра в служителите на БПЦ. По-тъжно щеше да е само ако бебето беше оставено пред НАП. И то в събота надвечер.
Проблем №2: Културните ограничения на женската еманципация
Леле, като на малко момиченце вързали току що бурка..
Леле, мисля си ще се побъркааам... леле...
Въпреки сложната си сексуалност, Азис не би могъл да знае от първо лице драмата на невръстните девойки, възпитани в духа на традиционните ориенталски практики. Неговата емпатия обаче е толкова силна, че за него този акт е равносилен на полудяване. След като в рамките на една строфа е критикувано християнството, социалната отговорност на твореца диктува да се направи същото и с исляма.
Буди недоумение фактът, че вече две седмици ДПС мълчи по поставената тема. И естествено тук идва въпросът: не е ли това най-силният възможен политически коментар на Азис относно срещата Борисов - Ердоган и уплах за бъдещето на Европейската идея?
Питаме директно: Меркел ли е малкото момиченце с бурката?
Проблем №3: Новите изисквания пред хотелиерския бранш
Добър вечер, двойна стая има ли
Колко вземате за час, два или три
Добър вечер, бърза стая има ли
За закуска не сервирайте храна и т.н.
След позорната констатация на Благой Рагин за всички стана ясно, че нивото на обслужване в българските ризорти е раболепно и уронват достойнството на служителите в тях. Ето как в този момент идва серията от силно саркастични въпроси към неназован служител (ще ни се да смятаме, че това е самият Рагин), която идва да покаже абсурда на ситуацията.
Родната хотелиерска и мотелиерска браншова организация трябва сама да си отговори би ли приела заплащане със сълзи (като на онзи ритащ швед). В реални условия на кой точно от поставените въпроси рецепционистката ще повика охраната, как мислите?
Проблем №4: Модната инвазия на пошлостта
Като разкъсана дреха съм
Грозен, издран, разпокъсан
В тази строфа лирическият герой се сравнява с разкъсана дреха. За модна икона като Азис, подобен коментар съвсем не е случаен. Очевидно тук се има предвид най-вече модната практика на фабрично нарязаните дънки и блузи, които съвременната модна индустрия предлага на потребителите във всеки мол. Никой до този момент не се осмеляваше да заяви, че това разпокъсване е грозно, нефункционално и кичозно. Васко най-после ви го заяви в лицето, бичес.
Проблем №5: Пътната инфраструктура
Леле, като оплискан от локва мокър..
безпомощен, мръсен, хей ле ле ле лей.
Оплискването от локва е интересен концепт, но тук не бива да търсим метафора, а конкретика. Очевидно през локвата минава МПС, което цапа до безпомощност певеца. Дупките по републиканската пътна мрежа са един от приоритетите на управлението през изминалите години и запълването им беше поставено като неотложна задача.
Уви, има още какво да се желае и активният наблюдател на този процес рискува да бъде оплискан, ако е заел своята гражданска позиция край пътя. В този случай сме склонни да мислим, че ле-ле-то в текста е всъщност обръщение към Лили, която отговаряше за този ресор в предишния кабинет.
Накрая, но не и по-значение: от Ботев насам българската поетична традиция очаква силен лирик, който да постави наболелите проблеми и да прибегне до нетипичната обратна градация.
Сравнете „коли, беси, бие, псува и глоби" при Ботев и „изоставено бебе - бурка - стая - дреха - локва" у Азис.
В известен смисъл Мотелът е продължение на образа на Механата, вместилището на националните ни проблеми. Само истински народен певец може така точно да ги напипа. Ето защо ви моля да поставим на сериозно обсъждане възможността българското Председателство да започне с това парче на Азис. И без това приносът ни в ЕС е главно от сълзи и самосъжаление.
Съюзът обаче знае, че имаме задници, сега поне нека им покажем силата на родното творчество с милиони гледания - най-добрият ни посланик пред света.
