Спомням си, че Симеон Радев в "Строители на съвременна България" често описва ролята на посланиците от европейските страни като опора на българското общество срещу произвола на бандитския манталитет на рушняците и техните подлоги в България.
Вигенин в случая е типичен представител на руняшко-татарския подход на управление, и очевидно се стреми към формирането на нова Задунайска губерня, откъсната и изолирана от европейските сили.
Неговите прояви на изпълзял от гьоловете на Дербент кавказки матрос подсказват, че политиката на чрезвичайните комисари има своите последователи в новото българско правителство.
Похвални са усилията на посланика на Обединеното кралство чрез положителния опит от своята страна да даде насоки на исканията на протестиращите, и да спомогне за опазването на демократичните свободи от посегателства от страна на азиатските навлеци.
Класическа форма на русофобска параноя, гарнирана с мнението на извстен рософоб от преди 100 години за тежест А всъщност и тогава и сега посланниците (и руските и френските) са си правели същото - работели са за интересите на държавите си, не за нашите.
... обаче българия е избрала на коя стрна да бъде - и тя не е на Изток
Затрогващ наивитет България никога не е избирала сама, и сега, и преди 100 години. И тия и на изток и на запад никога не са ни били приятели, просто имат интереси.
Бантускотия, требеше да бъде 100% руска колония особено след 1918. Но слава богу комунистете пуцнаха царот и "разделението" не успе. Обаче "Железниот селяк" си взе обратно версиите които беа останали след заколването на царя. И бг-то стана комуно губерне. Сега губерниите пропаднаа и ние сме ни тука, ни там. Новите ни земаа, ама не ни щат. А бе не им требеме. Старите ни отебаа . На тех им требеме ама некой друг да ни рани. И така , леб нема , вазелин колко сакаш и дупе без килоти!
Влияния и употреби винаги ще има, проблемът е в смисъла на еволюцията ни - робството си отива. Това, обаче от гледна точка на роба е нещо, за което трябва да се говори с радост (това че си отива) и с погнуса (за робството), в главата на роба остава единствения истински негов проблем - ами сега, кой ще осигурява хранатна и покрива? Всеки роб се чувства изоставен без господар, а говоренето за свобода е просто поза. Не знам за вас, но аз това го виждам от малък, а и колкото книги съм прочел на тая или близка тема все същото твърдят, така че май май България не е направила основния избор - да се оправя сама, като наемен работник ли ще е, като собствен бизнес ли ще е, ама сама - без господар, който освен подтисничество осигурява и живуркане - свободата дава всичко, но не гарантира нищо. В тоя смисъл няма комунисти и соросоиди у нас, но има много роби чудещи се за чии топки да се хванат и като не намират си измислят въображаеми господари.
@MacAllister: > В тоя смисъл няма комунисти и соросоиди у нас, но има много роби чудещи се за чии топки да се хванат и като не намират си измислят въображаеми господари. Ако на някого не му е ясно защо нещата у нас се случват така, както се случват, да си препрочете това изречение. Ако трябва – няколко пъти.
Frida съгласен съм с теб,но руския ти ми дойде вповече