Оставете живота на децата ни

Съгласен съм с автора - нека чугунените глави се развихрят сега!

Всичко е правилно, с изключение на миролюбивия край („Пуснете тая власт най-сетне. Нали вече осигурихте децата си, внуците си и техните внуци.“). Първо, няма място за молби, увещания и убеждения. Отдавна вече няма. То е все едно да кандърдисваш закоравял рецидивист да не върши повече престъпления. Политическата прослойка в момента е ИЗПРАВЕНА НА СЪД. Това не е детска педагогическа стая. И второ, неминуемо трябва да дойде момент, в който на въпросните деца, внуци и правнуци да им бъде напомнено по какъв начин е било осигурено бъдещето им. Че дори да са удобно настанени някъде на другия край на света, то е станало с крадени пари и незаслужени привилегии. Това не може да се забрави, няма как да се забрави и не бива да се забравя. В края на краищата става дума за справедливост. А такава ще има, когато същите тези деца, внуци и правнуци, получили „по втория начин“ старт в живота, който не им се е полагал, изхвърлят снимките на бащите, дядовците и прадядовците си и престанат да посещават гробовете им. От срам. За някои престъпления няма давност. И ако правните норми не позволяват да има присъди, неписаните норми изискват да се носи клеймо. С поколения напред. Докато поколенията не се отрекат публично от предците си. В Германия вече почти никой не използва името Адолф, да не говорим за фамилията Хитлер. Това е сигурен знак, че Германия се е разделила окончателно с фашизма. България ще се е разделила окончателно с комунизма, когато наследниците на бившата БКП номенклатура и всички нейни (политически и икономически) метаморфози започнат да се срамуват от биографиите на бащите и дедите си. Разбира се, в момента основното е окупиралите държавата пост-соц метастази на БКП да бъдат прогонени от властта. И това няма да стане бързо. Само напомням, че то не е краят, и какво трябва да последва в малко по-далечно бъдеще.

Бетоне, бих искал да се съглася с теб, но не мога. Причинта е, че метастазите на БКП не са ракови разсейки от една партия, а от начин на живот и житейска философия, която все още е дълбоко вкоренена в българина. Дори автора на този повик е заразен. Девойката за съжаление дори не го съзнава, но заразата я е превзела от глава до пети и единственото, което може да промени в желанието си за промяна е да пресъздаде същия проблем с нови лица. Ком партии имаше в много страни, но именно тук, по ред специфични причини онзи малко скромен, но сигурен ред влезе под кожата на хората и произведе идеята за "уреждане", която разбира се седи върху платформата на абсолютната убеденост, че света ще продължава в горе-долу същата форма и ти само можеш да се пребориш за по-добро "място до прозореца". Заразена е девойката и защото признава тоя факт и има отношение към него като към нещо, което е отнело възможността тя или други да се уредят, макар и да си го представя съвсем искрено, че това другото би било по някакъв, разбира се, по-морален и честен начин. Това, което аз във всичките си увъртания и странности винаги съм повтарял в тоя форум е, че проблемът е именно тая идея за "уреждането" и стоящата зад нея убеденост в това, че утройстовто на света не зависи от теб, а само мястото ти в него. Това ни е проблема и колкото и да намирате причини да мразите онзи черния Костов, на първо място го мразите, защото посмя на няколко пъти да го каже на всички ни. Бетоне, разбираш ли какво значи това - във всичките 25 години на тоя проклет преход само един човек добрал се до властта събра достатъчно акъл, за да го види и достатъчно смелост, за да го каже - толкова е дълбока заразата и е не по-малко дълбока в тия, които не са на власт. Какво значи всичко, което казвам ли? Ами значи например, че когато си ида в родния град ме питат как съм се уредил или осигурен ли съм с жилище и прочие. Понякога на разказа ми какво правя реагират с "добре си се уредил", но само една шепа хора, с които съм станал така особено побъркан за нашите ширини, само тая шепа наистина чува какво разказвам и на какво се радвам или какво ме дразни. Всички останали се интересуват не от това какво върша, а какво получавам - говори ли ти нещо това? Нима очакваш подобни хора да искат нещо друго освен да наритат ония, които са се уредили по-добре от тях? В това няма морал, това за мен е безочие. А днешните протестиращи ще кротнат, ако изведнъж утре от техните действия се върне другата есенция на глупостта на власт - ГЕРБ. Ще кротнат въпреки, че разправят как са срещу всички, които са ги окрали, но нито за миг няма да помислят, че превръщат децата си в крадци, когато не полагат достатъчно усилия да ги научат да обичат някоя професия или наука, вместо да ги облъчват с идеите "кои са най-добре", няма да помислят, че превръщат в престъпници и приятели и близки поддържайки темата на разговора в руслото на завистта и жаждата за отмъщение срещу "уредилите" се. И за да няма грешка аз живея скромно, просто не ми пука за това, но държа на работата си и как се върши тя с цялото си сърце и ум, готов съм да се скарам с всеки, който я неглежира и дори съм готов да я загубя, но да не оставя да се върши проформа или посредствено. Нищо няма да се промени докато българинът в достатъчно голяма част не започне да живее повече за работата и бизнеса си, а не за полодовете от тях. За съжаление това е капитализма - живот в името на работата ти, битие в името на работата ти, оцеляване в името на ролята ти в живота, който мисли друго е комунист с разбиране за законите на джунглата не придобито в джунгла, а в саксия.

@MacAllister: Не мисля, че съм в противоречие с нещо от това, което си писал. Само дето твоите разсъждения са в по-друга плоскост. Прав си, че метастазите на БКП не са просто партийни разсейки, а са се загнездили в самия манталитет на обществото. Партийно-политическите малформации обаче са най-заразната част, която трябва първа да се изреже. Защото ДАВА ПРИМЕР. Точно онзи тип пример, който възпроизвежда и мултиплицира споменатото от теб мислене. Ако някакси бяхме успяли да ги изрежем още в началото на 90-те, за 20 години мисленето ВЕЧЕ щеше да е по-различно. Тоест, ако започнем да ги режем сега, можем евентуално да се надяваме, че след още 20 години днешната философия за „уреждане на живота“ ще се е променила. И обратното: ако пак не започнем да ги режем, тази философия със сигурност ще процъфтява непокътната още дълго. Винаги лечението на зараза се фокусира първо върху нейния източник; винаги огън се гаси първо от основата му. Това, че в статията се провижда известна наивност и робуване на стереотипи, също е вярно. Но авторката поне е искрена – и си е задавала въпроси, търсила е отговори, и има мнение. Не искам да й търся кусури, напротив, радвам й се. Ако всички български избиратели мислеха поне като нея, ехе-е... Лично мен ме спечели с фразата „остарях да се надявам“. Абсолютно точен словесен образ – и, за жалост, много типичен за действителността ни. Именно затова се и обадих: защото в написаното има твърде много КРОТОСТ. С тази кротост трябва да започнем да се разделяме. Трябва да е ясно, че е необходимо основно и безкомпромисно метене. Че е минало времето на възпитаното негодувание от типа „ама как може така!“. Затова и се спрях чак върху последния етап от метенето – за който в момента никой не говори и не мисли, защото проблемите на деня са други; и до който не знам дали ще стигнем въобще, но най-малкото трябва да се направи всичко възможно. Тук не става въпрос за някакво завистливо дърпане обратно в казана на тия, които по някакъв начин са си „уредили живота“ – нито за някаква злорада отмъстителност или сляп реваншизъм. Ненапразно споменах изрично думата „справедливост“. Цялата политика на окопаване във властта и безогледно грабене разчита на ЛИПСАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТ: тоест на това, че всичко ще се забрави, и битият – бит, ... Тцъ, няма такъв филм. И не може да има. Това искам да кажа. Скоба: Подобен „дълг“ имаме, примерно, към палаткаджията от Триполи, който години наред системно се подиграва с цялата нация. За жалост, той не оцеля, за да го съдим; историята обаче все в някой момент ще предостави възможност да изразим презрението си към паметта му. Ако, да речем, някому хрумне да направи класация за най-отвратителен политик от близкото минало, номинацията на Кадафи трябва да дойде от България. За да е ясно, че нищо не е забравено. И че продължава да бъде виновен, въпреки че не е между живите. Затова говоря за КЛЕЙМО. Не че аз лично (или който и да е друг) ще имам някаква практическа полза от дамгосването на дечицата и внучетата на червената номенклатура и нейните ортаци – мафиоти и пост-соц тарикати. Нито имам намерение да им експроприирам крадените капитали, нито да спретвам нов Народен съд за бащите и дядовците им. Не смятам и да възкресявам термина „враг на народа“, за да върша репресии над цели семейства десетилетия наред. Морален съд обаче – да, задължително. Има един-единствен начин, по който ненаказаният приживе престъпник може да получи полагаемото му се: като бъде унизен и низвергнат посмъртно. Наясно съм, че много от въпросните дечица и внучета може да са съвсем свестни хора, заслужаващи днешното си място заради собствените си качества и труд. Ако обаче са наистина свестни, те са длъжни да осъзнаят престъпността на властовата машина, към която са принадлежали бащите и дядовците им, и да се отрекат от тях. Дори ако са с леви убеждения (всъщност – ОСОБЕНО ако са с леви убеждения). Ако не го направят, трябва да си носят наследственото клеймо. Или – или. Не звучи никак благородно, знам. Но, след изминалите 45+23 години, това е единственият начин да се възстанови поне отчасти УСЕЩАНЕТО за справедливост. А това е критично важно за самочувствието на нацията – както и за способността й да гради някакво свое бъдеще. Без възстановяването на това усещане, включително чрез разплата с миналото, пътят към бъдещето не може да бъде свободен. Затова с огромна надежда гледам на днешните протести – защото виждам в тях начало на оня стремеж към справедливост, който досега хем ужасяващо ни липсваше, хем (още по-ужасяващо) не си личеше да ни е необходим. Миналата седмица специално си освободих един ден и, с две нощни пътувания, бях в София от сутрешното кафе пред парламента, през площад „Независимост“ привечер, до по-късно вечерта на Орлов мост. За да усетя лично какво се случва. И се убедих, че ВЕЧЕ може да се разисква темата за справедливостта. Защото има необходимата ЧУВАЕМОСТ. Това е причината изобщо да ги пиша тия неща. Те не са ми дошли на ум снощи; вече обаче има смисъл подобни тези да се появяват в публичното пространство. Все пак признавам, че в момента е твърде рано да се занимаваме с моралната отговорност през поколенията. Времето на този аспект ще дойде по-късно. И поне аз със сигурност ще го напомня, ако съм още на линия. А и да не съм, ще се постарая да има кой да го напомни вместо мен. _______________ P.S. Между другото, не знам защо ме слагаш в групата на „мразещите оня черния Костов“ – след като аз не само винаги съм гласувал по правило в тъмносиньо, а и в доста отношения съм по-тъмносин и от него ;) Съжалявам само, че акълът му дойде толкова късно. Но това е друг разговор. За закона на джунглата в саксиен вариант пък е още по-друг разговор. Но сигурно по някое време ще дойдем и до него

По принцип казва това, което всички си мислим или сме мислили. Въпросът е, че "всичките са маскари" и недоглеждането на този проблем и прехвърлянето му само върху сега управляващите не е правилно. Крадат всички - предишните, тези преди тях, сегашните ще крадат, ще крадат и тези след тях. Въпросът е в това да се помисли и за народа. Болшинството българи са прости и си избират такива политици, така че няма как да заживеем в утопия, в която политиците не крадат. Не искам ТИЯ да ме управляват. Ама не искам и ОНИЯ. А между ТИЯ и ОНИЯ по-добре ТИЯ, те поне правят нещо.

По-различните и наистина искащи да направят нещо, не виреят дълго в политиката. Или ги изритват, или ги асимилират, т.е. те самите се примиряват и се превръщат в копие на масата. Също като примера с киселите краставички - ако в буркана с тях сложиш една зелена, прясна краставичка, и тя ще стане кисела с времето, определено няма да остане зелена. Това е цената, за да останат в играта. Затова нищо не се променя, защото в парламента има маса, а не индивидуални личности. Или говорят от трибуната това, което партията им нареди, или изобщо не говорят. От 240 депутата, едва ли изпъкват и се запомнят имената на 20-на. И никой не им търси сметка накрая на мандата какво са свършили за 4 години. Всичко в Бг се случва, защото има безнаказаност на всички нива и никой не се страхува от каквито и да било последствия от своите действия. Докато това не се промени за каква промяна можем да говорим?

Не е болен, ама и ти не си здрав. За да обвиниш ,трябва да почнеш от себе си.Мълчанет също не е здравословно,т.е. не е здраве.

Затвърждава ми се мнението, че трябва да се вземат по-крути мерки срещу тези паразити, тунеядци и търтеи, наричащи се протестиращи. Приличат ми на илюстрация към поговорката „Крадецът вика: Дръжте крадеца”, но в нюанса „Мутрите викат: Дръжте мутрите” и всичките те, съпроводени от множество лумпени и овце. По-долу има един креслив коментатор, който може да бъде определен като апотеоз на изкривеното „мислене”. Трудно е да се възприеме написаното за мислене, затова са и кавичките, но наистина подобен неистов реваншистки крясък на тъмносин, та дори тъмнолилав елемент от родната ни действителност, е показателен за същността на протеста. Хора, като бетонния елемент, нямащи никаква представа от морал, ще въдворяват техния изкривен морал, както и някаква тяхна справедливост, след като е очевАдно, че липсва понятие за съдържанието на термина в глави като неговата. Това са добре познатите седесарски ренегати, които умират да мътят водата, за да могат в мътилката да изплуват отгоре като мръсна пяна, а това вече си е опасно и не трябва да бъде допуснато, защото ще означава, че нищо не сме научили за тези 23 последни години.

плоско..........................

Макалистър и Бетона, как предлагате да започнем да ги режем бе младежи със сили свежи? Предложете ЕФЕКТИВЕН начин да се противодействува на "уредния" манталитет, и начин на мислене.

Що така с лошо бе, Лина? Бас хващам, че самите олигарси не ги дразнят толкова протестиращите, колкото теб - една проста кифла в анонимен форум. Откъде идва тая злоба толкова?

@King: Ако имаше някакъв безспорен начин, който да може да се формулира като последователност от ясни инструкции, все някой досега щеше да го е казал или написал – и сума ти хора щяха да са го подкрепили и разпространили. Ако аз смятах, че мога да дам такава формулировка, не само че нямаше да чакам покана, а щях отделя колкото мога повече време да я популяризирам и защитавам. Начините са много. Колкото хора и ситуации – толкова начини. Защото корените, които трябва да се режат, са много и най-различни. Има обаче едно нещо, от което се започва. И то е ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ. Когато тарикатът усети, че номерът му минава, той започва да измисля все по-нагли номера. Когато една мутра се почувства безнаказана, тя започва да иска все повече и повече. Когато простакът долови, че се боят от него, той започва да иска И ДА ГО УВАЖАВАТ. Точно това се случва у нас с тарикатите, мутрите и простаците. И с властта, защото тя (в днешна България) е квинтесенция на тези три неща. Тарикати, мутри и простаци има не само у нас. Проблемът е, че в китната ни родина те НЕ СИ ЗНАЯТ МЯСТОТО. Затова са стигнали дотам, че да се мислят за велики – и да ИЗИСКВАТ да бъдат смятани за велики: защото никой никога не е понечил да им е каже, че са боклуци. Рецептата я бях писал и другаде – трите П-та: ПРЕЗРЕНИЕ, ПРИСМЕХ, ПРИНУДА. В този ред. Като за начало. Ама масово. Етап номер едно е ДА СЕ СРИНЕ САМОЧУВСТВИЕТО ИМ. Онова самочувствие, което по дефиниция не трябва да им се позволява да имат. Поради всенародното мълчание обаче те го придобиха. И сега е по-трудно. Сори, да сме мислили. Като не свършиш нещо навреме, после трябва да го правиш по трудния начин. Като не си възпиташ детето през първите седем години, после трябва да се оправяш с неконтролируем тийнейджър. Така стоят нещата. Тарикатите, мутрите, простаците – и властта – трябва да бъдат накарани да гледат нормалните хора ОТДОЛУ НАГОРЕ. Не отгоре надолу, както са свикнали. Точно в това отношение летните протести вършат чудесна работа. Летните протести ДЕМОНСТРИРАТ ПРЕВЪЗХОДСТВОТО на протестиращите над властта. Затова властта я е страх. Защото усеща, че срещу нея е изправен потенциал, на когото не само не може да вдъхва респект по обичайните си начини, а и когото трудно може да манипулира и прогнозира. Затова се мъчи да угодничи, и затова прави глупост след глупост. Така трябва. Докато разбере къде й е мястото. Оттам нататък се продължава според обстоятелствата.

Зелен Бетон, не мога да не се съглася с това, което казваш, поне ми се иска да е така - някакси да се въздаде абсолютна справедливост и т.н. Замислял ли си се обаче, че Народния съд е почнал със същите въжделения? "Лустрирали" са България от "Врагове на Народа". "Справедливостта" на земята не се раздава от небето. Основния проблем на медицината не е как да убиеш заразата /знаят се поне няколко сигурни начина - сярна киселина върши работа, както и повечето неща, започващи с "атомен" /, а как да не затриеш заразения /и отслабен/ организъм покрай това.

@pepe: Не напразно изрично подчертах, че не става дума за Народен съд и „врагове на народа“. Защото така махалото може още много пъти да се засилва от едната крайност в другата. Като сицилианската вендета. В 21-ви век това е тъпо. Въпросът е да не се допуска да се създава впечатлението (дори и само впечатлението), че нещата се забравят, неправдата се превръща в правда от самосебе си, и времето изтрива престъпленията. Не е вярно, всичко се помни. И вината не се разтваря някъде в пластовете на годините, тя продължава да съществува и би следвало да се напомня. За да тежи. Защото непростена и ненаказана вина трябва най-малкото да тежи. И то осезаемо. Всичко друго означава прошка. Ама не прошка поискана и дадена, очи в очи, а пак някаква тарикатска, придобита някакси имплицитно, през задната врата, по втория начин. За сметка на някакви смотльовци, които се примирили и забравили. Няма такава прошка. Нито такава индулгенция.

ОК, съгласен съм с теб. Благодаря за пояснението, наистина. Аз не бих ограничавал нещата само до "моралната вина", но и лова на вещици някакси не ми е хоби, не че понякога не ми се иска, но... сам знаеш.