Казват, че в България първо майка ти ти пречи да си хванеш гадже, после - съпругата. Според изследване на "Евростат" за 2017-а изтърканият виц не е никак далеч от истината - българите напускат родителския дом средно на 29 години.
За сравнение, подобна стъпка в страни като Дания, Швеция и Холандия младите предприемат на 21-годишна възраст.
Тенденцията в България е жените да се изнасят от семейното огнище с пет години по-рано от мъжете, което превръща срещата и взаимоотношенията с мамино синче бавно, но сигурно в национален спорт, който изисква хитрост, ловкост и специфичен набор от умения.
Да се запознаеш с такъв младеж след работно време е трудно, защото не е никак невъзможно дори и след завършването на бакалавърската, че и на магистърската си степен да има (нещо като) вечерен час. Забраната не е официална и няма как да бъде наложена на мъж на толкова години, но ако обича - да не се бави толкова, че се притесняват хората.
А и много пари харчи по тия барове, после къде му отивала заплатата...
Да, маминото синче не стои без работа, голям е шансът да има кариера и то стабилна. Дори може да е в Бизнес парка - този символ на успех, престиж и карта за фитнес. Професията обаче не му позволява все още да стане напълно самостоятелен. Парното е ужасно скъпо, токът - и той, сложете и вода, интернет и телевизия и сметката не излиза.
Животът в столицата поскъпва непрекъснато, а и сам живее ли се? Със съквартиранти не иска, само да цапат около него.
Така му е прекрасно - има си собствена стая и етажерка в банята. Вечер пие бира с баща си и води спорове на разнообразни теми с майка си.
Не е никак изключено от време на време да се появи и жена, която на 99% не подозира в какво се забърква. Може би на влизане в полу-ергенската обител ще има някакви издайнически признаци като реплики в стил "Тихо, че мама спи леко" или "Само да те предупредя, че татко много силно хърка".
Всичко това придружено със стъпване на пръсти през чипровския килим в хола. За ходене из апартамента с обувки и дума не може да става, защото ще стане страшно.
Възможно е въпросната вечер да си прекарате прекрасно и да не ви направи впечатление, че през една стена от вас думите ви се чуват отчетливо. Имайте го предвид, за да не се изчервявате, ако се засечете с родителите някъде по коридорите, из които те бродят в малките часове, усетили чуждото присъствие.
Ако се заседите покрай маминото момченце ви очакват и любопитни премеждия, повечето от които - свързани с родителите му и напомнящи слаба американска комедия. Така например на мен една вечер загрижената майка на един младеж ми донесе дълга пола, с която да сменя късата си шотландска такава. Не можела да ме гледа така. Сигурно се притесни да не настина...
Със самото мамино синче общуването също носи силни преживявания и адреналин. Подгответе се за дълги и изнервящи тиради на тема "Финансовата криза" (която мина), "Имотния балон" или "Скъпи наеми, а и няма да мога да си го обзаведа, както аз искам".
Под последното се разбира, че няма да може да нахвърля десет пуфа из ъглите на хола и да готви през целия си живот на парти-грила.
И така явно се живее, докато маминото синче не стигне 30-тия си рожден ден. Тогава изведнъж финансовата криза минава изневиделица, имотният балон се пука и наемите стават далеч по-изгодни. Нямаме търпение да разберем кое от тези три чудеса се случва и чупи статуквото...
Ами върпос на стандарт, както и на ценности. Отношението доход/наем/средства за издръжка е основополагащото в случая. Примерът с бизнес парка е ефектен, но неверен. Съмнявам се проучването да е правено само там. А в крайна сметка, щом 30-годишни мъже могат да съжителстват с родителите си, явно ценностните системи на поколенията се припокриват, което пък от своя страна прави съждението "младите за нищо не стават" невярно. Тая плоча се върти вероятно от както свят светува и най-забавното е че тези, които за нищо не са ставали, упрекват следващите в същото. Това е естествен защитен механизъм, хората остаряват и се опитват да запазят света за себе си ;)
Кени, питай Лентата. там е оригиналната статия, ако си обърнАл внимание. А с двете девойки синът ми учи от първи до седми клас. Така че, пробвай си упражнетнията другаде. Не те знам имаш ли деца, пък и не ми дреме особено, но ти пожелавам от сърце да видиш малолетната ти дъщеря на такива снимки. Тогава ще разбереш много неща, синко. Но ще е късно....
Живеенето при родителите ти след завършване на гимназия - практично, удобно, комфортно, пестеливо и прочие - за мен има един единствен най-важен аспект, и това е необходимият за това решение манталитет на готованеца, който не желае да бъде самодостатъчен, защото го е страх от възможното намаляване на качеството на живота и нивото на личен комфорт, когато евентуално не може да си позволи хубав апартамент, хубави мебели, не може да готви, не иска да чисти, да пере и прочие. Да, знам, че всеки такъв готованец - каквито наоколо явно има - ще ме засипе с всевъзможни евтини извинения как не че не желае, а не може, и прочие. Прикриван или не, нефелно извиняван или не, манталитетът на човек, който не прави всичко възможно да стане напълно самостоятелен от родителите си възможно най-рано е, според мен, манталитет на изконно недостоен и непродуктивен член на човешкото общество. Паразит. Загубеняк.
МАМИНИТЕ СИНЧЕТА СЕ ЗАСЕГНАХА. Нормално, всеки би се обидил, ако се разпознае...Общо взето, мъка!