Снощи гледах в Народния театър "С любовта шега не бива" - постановка на Мариус Куркински с фурията Александра Василева, много красивия Владо Карамазов. Другите актьори също бяха чудесни. Народният си е Народният. Класа.
Друг въпрос е отношението на публиката към класата. Има генерално разминаване.
Хора, обличайте си най-хубавите дрехи за Народния театър.
Животът в България, изобщо животът, няма да ви предложи по-луксозно преживяване от това. Гримирайте се, сложете си бижутата и хубавите тоалети, и отидете като на празник.
Не ходете с анцузи, с тениски с къс ръкав, с пухенки с качулки, и не си слагайте качулките, няма опасност да завали сняг от изрисувания от големия ни художник Иван Кирков таван.
С гордост мога да кажа, че таванът и прекрасната завеса с Жар птица, хидравликата, изобщо генералният ремонт на театъра е правен под надзора на моя баща, Дико Фучеджиев.
Комунизъм - некомунизъм, това е положението. Някои неща остават незасегнати от идеологията.
Винаги вдигам очи към небето и музите на купола, гледам завесата, и си казвам с приятна болка, "Татко...".
Никой не може да ви отнеме това, което истински ви принадлежи.
Та, обличайте си най-хубавите дрехи за Народния театър. Тъжно е, че няма кой да научи младите какво е класа. Пак всички сме равни.
