15 антимотивационни цитата за ценители

Емоционалният бизнес с вдъхновяващи цитати се разгръща в Интернет, но ние ще сложим прът в колелото на късмета и езотеричните self-help глупости с колекция от антимотивационни фрази. Те са модифицирани и мутирали позитивизми, пребити от нашите добри приятели реалността и черния хумор. Петнадесет цитата, идеални за пролетно настроение. Enjoy!

„Пролетта прави всичко по-красиво, цветно, поетично и хармонично. Всичко, освен теб!"

Клишето, че природата и хубавото време разкрасяват човека стои в основата на множество вдъхновяващи цитати от поточната линия. Твърде често обратното е вярно. По-топло време, по-малко дрехи, повече пот и плът, алергии. Пролетните човешки конфигурации не винаги са особено естетични

„Нашата най-голяма слабост е в това да се предаваме. Най-сигурният начин да успееш е винаги да се опиташ поне още веднъж. Е, ти специално може вече и да се откажеш."

Понякога идва момент, в който дори най-нахъсаният индивид трябва да признае пред себе си, че не става за определена работа, че може би няма да е холивудската звезда, която си е представял, че ще бъде. Или че не е толкова талантлив и гениален, колкото са го убеждавали неговите близки. Отказът от признание за провал е синдром на „специалните снежинки".

„Да се опитваш да приличаш на друг означава да пропиляваш това, което си. Но това, което си е отблъскващо и радикално неприятно, така че може би е добре да започнеш да имитираш някой нормален човек."

Някои хора просто се нуждаят от драстична личностна промяна. Често пъти чистата имитация е началото на пътя към полезната индивидуална еволюция. Имитацията е в основата на разпространяването на човешката култура и не трябва да се подценява.

„Парите правят човека щастлив и свободен, а ти нямаш много и това е ужасно. Но само за теб. Хората с пари са си супер."

Всички мантри и духовно извисяващи, антиматериалистични фрази за това как парите не носели щастие могат да вървят по дяволите. Парите са инструмент за постигането на много от приятните измерения на съществуването, те улесняват и удовлетворяват. Да живее капитализма!

„На света няма никой като теб. И по-добре."

Уникалността невинаги е знак за качество. Много хора са уникално неприятни и досадни, уникално глупави или зли. И е полезно, че нямат свои биологични копия.

„Ако не вярваш в нищо, не държиш на никого и не обичаш никой... Никога няма да се разочароваш."

Не може да има селекция от антимотивационни цитати без да се включи класическото мото на нихилистите, че всичко е безсмислено и безплодно. Нихилизмът е гадна и тегава работа, но всеки от нас отглежда по едно малко нихилистче в себе си.

„Всяко епично приключение започва с една малка стъпка. Пътят към провала, нещастието и баналните злополуки също."

Случайността може да бъде особено неприятна за хората. Страшно много беди идват по възможно най-неочаквания начин. Понякога наистина е достатъчна една семпла стъпчица в грешната посока.

„Всеки един ден може да ти е последен. Дали днес не е Денят?"

Твърде веселият и патетичен тон на почти всички вдъхновяващи цитати винаги може да бъде обезкуражен от един фаталистичен туист и да придобие драматично различно, мрачно и екзистенциално значение и внушение.

„Бъди себе си! Но само след като промениш абсолютно всичко в отвратителния си характер."

Всички знаем колко досадно и изтъркано е пожеланието да не се променяш. Стагнацията на характера и възгледите е рецепта за морална и интелектуална катастрофа, която само чака да се случи по-напред в живота. Промяната е двигател на напредък и необходим процес за всеки човек. Е, винаги може да има промяна към още по-лошо, но това е положението.

„Никога не забравяй, че винаги може да стане и по-зле!"

Това е класически песимизъм, вдъхновен от по-мрачните събития в човешката история и по-неприятните обстоятелства на нашето съществуване.

„Ти си най-голямото разочарование на своите родители!"

Всяко следващо поколение е все по-глезено от предишното, очаква всичко на готово и тормози своите предшественици с твърде много оплаквания. Трябва да се признае, че много хора съжаляват за начина, по който са се развили техните наследници. Обратното също е вярно, разбира се.

„За всеки влак си има пътници. Но ти не си влак, а строшена каруца по третокласен селски път."

Да, тъжната реалност е, че винаги ще има немалко хора, които остават девствени или необвързани цял живот. Успокоението, че все някога ще се намери някой за тях е лъжовно и в крайна сметка контра продуктивно.

„Днес трябва да дадеш всичко от себе си, а това хич не е много, така че спокойно."

Клишираните призиви за усилия на макс и даване „на 100 процента" могат да бъдат особено кухи и нелепи. Понякога хората просто „толкова си могат" и дори най-свирепата всеотдайност и сляпа амбиция не ще продуцират впечатляващ резултат.

„Някои хора идват на света усмихнати и красиви. Други се раждат умни и интересни. А трети са като теб."

Защото не всички бебета са красиви и сладки, не всички деца са умни и забавни и съвсем не всички хора трябва да очакват уважение и ласкаво отношение, само защото дишат въздух.

„Всеки човек има поне една готова книга в главата си. И повечето е добре да си останат там. Най-вече твоята."

Това е класическа реплика на покойния автор и майстор на критичното и иронично слово Кристофър Хитчънс, и е особено подходяща за българската литературна среда, доминирана от самозвани графомани. Всеки пише и издава, но дали резултатът става е съвсем отделен въпрос.