Заглавието е тенденциозно - все пак става дума за предучилищна подготовка. Никой няма да кара 4-годишни деца да смятат диференциални уравнения, матрици и детерминанти. Законът е недообмислен най-вече от гледна точка на материалната база.
За напълно домашното обучение съм скептично настроена - повечето родители не са такива ерудити, че да разбират от всичко, което се преподава в училищата, въпреки че са били ученици.
Едно е да научиш временно нещо, после да си изпееш урока и след известно време да го забравиш, друго е да разбираш материята и да имаш умението да я предадеш. Неслучайно по различните предмети в училище след началното образование са различни учители.
Най-важната задача на ходенето на детска градина е социализирането, да се научиш на известна дисциплина и да можеш да се съобразяваш с околните. Това че някои деца били по-чувствителни душевно или болнави и не можели да ходят на детска градина - ако щете училище го наричайте, ако щете - университет, факт е, че става дума за детска градина, щом говорим за играчки и легълца, е до голяма степен вина на самите родители.
Факт е, че дори и деца с по-специални интелектуални, емоционални, физически и пр. нужди по-добре се развиват сред връстници. Неслучайно в развитите страни има такъв стремеж към интеграция и желание децата с увреждания да посещават, когато е възможно, учебни занятия заедно със здравите им връстници. По-добре е и за здравите, и за болните деца.
Психиката и подсъзнанието играят голяма роля върху физиката. Едно дете подсъзнателно усеща, особено ако е интроверт, че вкъщи са му позволени много повече неща, може да яде каквото си иска, един или повече човека се въртят само около него, съобразяват се с него, а не е нужно то да се съобразява с някого.
Обикновено такива са по-чувствителни и болнави. Предпоставка за това е да има родител, който може да си позволи да си остане вкъщи да гледа детето или пък баба.
На самотните майки с по 2-3 деца, без свободни баби и дядовци, децата им не са толкова кекави и чувствителни, защото подсъзнателно самите деца усещат, че не могат да си го позволят и детската градина е единствената алтернатива.
Ако едно дете получи някаква емоциална травма, то трябва да я преодолее,, да бъде изправено срещу страховете си, а не да бъде обгрижвано с някакъв свръхпротекционизъм, който ще го увреди дори като възрастен човек.
