Безпаметно

Денят на победата - така някои определиха събитията около парламента в нощта на 23 срещу 24 юли. Кои обаче са победители и кой е победен?

Отвъд справката за потърсилите медицинска помощ пострадали - протестиращи и полицаи, отвъд щетите - изкъртени павета, плочки, изтръгнати колчета и опънати нерви от двете страни на барикадата.

Красотата и ума бяха окървавени - снимки на ранени обиколиха световния фотообмен. Изместихме дописките за кралското бебе на Острова, вмъкнахме се в новинарски емисии, в чийто дневен ред традиционно отсъстваме.

Питам се обаче защо сме толкова глупави, че повтаряме историята? Втория път, казват, винаги е фарс. Късата памет не е проблем само на хората пред телевизионните екрани, но и на медиите - и те забравят. Къде удобно, къде от некадърност.

Не защитавам нито правата на полицаите, на които е разписано при какви ситуации да използват сила, нито браня глупостта на тази власт.

Ясно е обаче, че като вземеш за заложник някого - бил той и самодоволен депутат, заслужаващ "народната любов", рискуваш полицейска палка. Признаха го и хора с окървавени глави.

Изобщо няма бели и черни в историята с побоя.

Тъжно е обаче, че 16 години след като на 10 януари 1997 г. показахме на цял свят как разбиваме парламента си, сега правим нов опит да впечатлим чужбината с нещо подобно. Показваме, че сме си останали същите балкански субекти - и пак стигаме до кютек.

Не може умните, интелигентните и нормални хора на протеста да не са си давали сметка докъде може да се стигне. Ако си на двайсет имаш някакво оправдание да бъдеш излъган, употребен, използван. Но когато си по-възрастен?

През 1997-а едни викаха, протестираха и превързваха раните си на площада, но други събраха плодовете на недоволството - взеха властта и/или просто зачеркнаха доста нули от огромните си кредити. Сметката накрая я платиха първите, тези с превързаните глави.

Май не разбираме, че с кървави събития като тези от 23 юли окървавените глави ще помогнат на едни други, които удобно изчакват властта на маса в скъп ресторант, някъде зад ъгъла.

Честито на победителите - или поне на онези, които се чувстват такива! Всички останали очакваме да ни пратят новите сметки за плащане.

Простичко, но и жестоко звучи, че никой не спечели от случилото се. Олигархията дори драскотина не получи.

Памет ни трябва на нас, българите, но някак ни е по-леко без нея. Посбием се, кротнем и продължим така до следващия бой пред парламента!

И избори не ни трябват, като се замисля - малко кръвопускане пред Народното събрание през няколко години ще свърши същата работа.

#1 Прокопи 26.07.2013 в 18:01:05

Нещо смислено, барво! Ама трябва ли да те ударят с палка по главата, че да го разбереш.

#8 Оня Дето Го Трият 26.07.2013 в 22:09:04

Пузев И под тая статия ми се ще пак да те питам - кое те кара да мислиш, че като дойде революцията ти ще си от тези, които ще стрелят? Да си човек с власт, не си. Да си човек с пари, не си. Да си със синя кръв, не си. Та затова питам, що мислиш че кат си иде демокрацията и дойде революцията, ти ще си от страната на тия дето раздават правосъдието, а не от битите?

#14 Оня Дето Го Трият 27.07.2013 в 15:58:01

Пузев Същата дейност дето описваш при соц-а я изпълняваха партийните секретари. Само че тогава не ти стискаше, а и нямаше да ти стиска да възроптаеш срещу това. И друг строй да дойде, пак ще има такива, а ти все ще си тоя дето бачка отстрани. Разликата е само, че точно при тия строеве, за които копнееш, може да отнесеш шамарите я за кофти коментари в Уебкафе например, я за това че си с брада...

#16 Оня Дето Го Трият 27.07.2013 в 19:35:03

Пузев Иронията на историята е, че обикновено такива първосигнали като тебе бленуват революциите, а после първи те го духат....далеч преди Деовина. Та за 8-ми път отбелязвам, че е време да се разделиш с илюзията, че на тебе ще е отредено да раздаваш справедливостта.

#17 MacAllister 28.07.2013 в 01:02:41

Статийката е съвсем на място, но мене ме впечатляват реакциите - много приказки за "строеве" виждам. Аз кво да кажа - виждаш ли го като строй значи имаш ако не истинска, то поне виртуална фуражка на главата си. Как толкова време не разбрахме, че капитализмът не е строй, в който е подадена команда "Свободно" така и не разбрах ама явно го има тоя проблем. Пък иначе аз съм забелязал, хората дето не могат да се разделят с миналото като започне да ги стиска еволюцията за гърлото всеки път се опитват да устроят революция, за предпочитане в бутилка, ама да е революция. Туй ще рече и че охотата на много протестиращи виза в същия кюп като маневрите на управляващите. Много ми се случва да го повтарям в тоя форум, ама замислете се - революцията взема пленици за разлика от еволюцията, та кой от какво се страхува и кой дърпа назад сами си отговорете, а аз лично предпочитам за ролята на национален лигльо Станишев, че поне му тича, а Борисов създава разлагащо впечатление с това плачкане и мускули накуп. Най-добре е да ги няма и двамата, ама след като виждам, че всички искат революция си представям какви още по-невероятни образи могат да се появят. А страховета на Оня също не са безпочвени - какво, да се надявам, че аз ще държа пушката ли? Вие май не разбирате - България има остра нужда най-накрая да си сърба попарата, която си дроби и това важи, както и за бай Пешо от село, така и за г-н млад меринджей от градо. Няма как да се случи нещо смислено, докато поставените на власт зависят повече от усвояване на еврофондове, отколкото от успеха на бакалина и ковача (казано в преносен смисъл). Сещайте се от какво имаме нужда.

#19 Оня Дето Го Трият 28.07.2013 в 11:55:43

Така е. Кажи пак нещо сега за ойро-демократите и колко лош е капитализма. А, ти си го казал под другата статия вече

#21 Оня Дето Го Трият 28.07.2013 в 14:05:19

Абе не знам Бойче, ама и от Германия и от Финландия все към Америка драпат да емигрират. Дали са толкова глупави хората да отиват при 60-часовата работна седмица за да умират от работа? Не се е чуло да има наплив от спасяващи се американци към Швеция заради социализма(капитализма) им с човешко лице. Дали не бъркаш някъде или на Бузлуджа пече силно слънце и не ви обясняват добре нещата?

Новините

Най-четените