Кофата - истинският български символ

Кофа. Това е първото нещо, което кацащите в България хора виждат. Цяла колекция от пластмасови кофи във всякакви цветове, с метални или скършени пластмасови дръжки, овални или кръгли, с приспособление за изстискване на парцал и без, хаотично завладели пространството.

„Я каква инсталация! - започват да си мислят чужбинските им, свикнали на световен арт умове. Какво социално изкуство, какви граждански послания!".

„Извинете - обръща се един усмихнат мъж със западноевропейски вид към стюардесата на един от гейтовете - тези кофи за изкуство ли са?"

„Ноу, ноу, рейн фром дъ.... дис - притеснено сочи тавана тя - енд уи пут...ъъъ..." и съкрушено присвива рамене. Любезната усмивка на чужденеца угасва, а очите му автоматично се извиват отново към нестройната редица от кофи, която да преосмисли наново като решение срещу течове от покриви.

Откъде да знае, че оттук нататък образът на кофата ще го съпътства почти навсякъде в страната ни.? Тази същата членка на Европейския съюз, дето е дала на света компютъра, киселото мляко, розата, „Излел е Дельо хайдутин", Стоичков, Гришо (та покрай него и Никол), има си Левски и най-красивите жени на света, а държавността й е на тринайсет века, че и отгоре!

Всъщност, уважаеми сънародници, смятам, че е време да отстраним лъва от националния герб и на негово място да сложим услужливата, скромна, мултифункционална, пластмасова кофа. Защо ли?

Ами, първо да изясним с какво този лъв е заслужил да ни е национален символ! Къде и кога в България е имало лъвове изобщо? Никога и никъде! Достатъчно е само да поогледате как изглеждат тези, избродирани по възрожденските ни знамена, за да си дадете сметка, че за модел на бродиращата е служила най-вероятно някоя махленска котка.

А помислете си само къде в живота и ежедневието ни не е имало кофи? Та нали точно PVC кофата е тази, която участва във всяка семейна зимнина - от забъркването на каймата за домашни суджуци, през подготвянето на сладката и компотите, та до съхраняването на киселото зеле.

Кофата е помощник и на българския мъж във всичките му занимания. Тя присъства в гаража му, където в нея може да се точи масло, да се мие гюдерията или пък да се присяда върху обърнатото й нагоре дъно, когато се китосва автомобила, сменя се гума или се почиства.

Заслужено отмарящите пред входовете на блоковете си български труженици от мъжки пол също често присядат върху обърнати кофи, за да разтоварят напрежението от тежките си работни задължения с по един белот и няколко литра домашна парцуца. До тях пък в летните жеги се студят бири, уютно потопени именно в кофа със студена вода.

Полезността на пластмасовата кофа отдавна надхвърли семейната среда. От около две десетилетия тя е чудесен помощник например на служба „Паркинги и гаражи", защото категорично изземва функциите на пътен знак или ограждения и само с присъствието си върху някое паркомясто може да сигнализира, че то е резервирано.

Самостоятелно, но и в сътрудничество с диагонално издигаща се от сърцевината й пръчка на парцал пък, кофата недвусмислено може да даде указание на гражданите, че магазин, административна служба или ресторант са затворени за посещение. Достатъчно е просто пластмасовото дуо да се локализира в средата на вхоните и врати. За ползите на кофата в строителството даже няма да отварям дума - строител без кофа е като задник без дупка!

Кофата и нейният образ са дълбоко залегнали в народопсихологията ни. Достатъчно е само да се сетите за няколко устойчиви изрази, в които кофата участва, за да си дадете сметка за метафоричната й натовареност - казваме за някой без късмет, че е „изял кофа с л..на", за изненадания - че е „кофа вода му се изляла на главата", а за щастливеца - че „черпи щастие и късмет с кофи".

В последната седмица обаче кофата най-после официално влезе в държавните институции и заслужено стана известен телевизионен образ. Освен на летището, тя изпълнява спасителните си функции и в Етнографския музей, където пази паркета на сградата от течащата от тавана вода.

Серия от кофи се грижи за добрите работни условия и в Народната библиотека, където скоро заедно с читателската си карта всеки ползвател на библиотеката ще получава и по една безплатна кофа, с която да обезводнява мястото си за четене.

Масовото навлизане на кофата във всички административни и културни обекти на България неминуемо ще доведе и до икономически растеж - първо, ще се спести от пари за ремонти на покриви, второ, ще се стимулират родните производители на кофи и трето, ще се засилят икономическите ни връзки с Китай.

Това от своя страна ще резонира в редица социални придобивки за гражданите, като безплатна втора кофа за младите майки и пенсионерите, две малогабаритни кофи на половин цена за начинаещите в бизнеса, стартов пакет от десет кофи за младите животновъди, от пет до двадесет кофи на декар за земеделците по европрограми и комплект детски кофички за всяко трето дете в семейството (това от БСП много ще го харесат, защото естествено веднага ще повиши раждаемостта).

Пластмасовата кофа, този изконен, национален български знак, освен, че ще направи знамето ни и държавните ни символи по-реалистични, ще засили и интереса на Тръмп и Путин към малка България. Че как ще се строи Тръмповата стена с Мексико без кофи, а?! Лец мейк кофата грейт агейн! И къде ще пазим свежи китките, с които пак ще посрещаме братушките, ако не в кофи, а?!

В този смисъл смятам за съвсем логично, нужно и даже задължително да се смени и това прекалено отнесено и неясно послание, изписано на входа на Народното събрание. Време е там да пише „Кофите правят силата"! Поне, докато падне тавана и самия парламент...