Знам, че не гледаме Вип Брадър. Нарочно го уточнявам в началото, да сме наясно къде седим в координатната система на културно воайорство.
Ние с вас сме по-скоро ефирни консерватори, държим телевизията да информира и възпитава, по-малко да забавлява с упадък.
Новините са ни достатъчно деградиращи, няма нужда де виждаме как някоя маргинална звезда ридае за изстинала супа или „показва истинското си аз", докато в общата спалня мирише на спаренко и газове. Не гледаме Брадъра; при това не го гледаме още от 2006-та и дори през ум не ни минава да поглеждаме от понеделник следващия сезон, който традиционно препикава (това е сценичен жаргон, споко) финала на предишния.
Заради това негледане обаче, за малко да пропуснем един любопитен феномен изцяло от полето на приложната социология, което е другото име на културното воайорство.
В петък вечерта до Големия финал (винаги всичко на екран е голямо, телевизията слага няколко килца отгоре) останаха поетът-рекламист и шоумен Константин Трендафилов и бившият рапър/баскетболист и бъдещ гинеколог Атанас Колев.
Първият е известен на широката общественост със сценичния си псевдоним Папи Ханс, за който рано или късно ще съжалява, че припокри с реалната си персона. Чарът на една пародия е да знаеш кога да я спреш и отделиш от себе си, не да заживееш в костюма й.
Другият е известен с това, че е ненатрапчиво неизвестен, сещаме се криво-ляво, Саня беше луда по него в един Х фактор, но като дойде време до реално продуциране на парчета, нещата се разсъхнаха и Наско произведе толкова рап, колкото и рапица.
Ето ги двамата на финала - свестни и умни момчета, дума да няма.
Папи, облечен в розово сако с черни кантове, смътно напомня възрожденец от телевизионния театър навремето. Наско е в семпла бяла ризка като за колоквиум. Не се съмняваме, че я е избрал за костюм на финала в поредния пристъп на скромност.
Както и че розовият аутфит също е мислен за тая цел. Сочат се един друг на младежката аудитория с онзи особен знак на благосклонност към чуждото щастие, позната от конкурсите за мис.
Знам, неуместно циничен ставам, а не бива. И аз съм изпитвал това чувство на другарство в навечерието на уволнението, коаго си убеден, че цял живот ще сте неразделни приятели с набора, с който сте били събрани по чиста случайност и в кофти среда. Няма баш така да стане, но това е друга история.
Та сочат се един друг на младежката аудитория.
Втори път го повтарям, понеже ако гласуващите бяхе по-възрастни, първо - щяха да предпочетат по-зрелите и опитни финалисти, и второ - нямаше изобщо да гласуват, понеже след една определена възраст вече не се лъжеш да пращаш есемеси в тв-формат.
Секунди на дежурното напрегнато очакване. Съспенсът граничи с досада. Двамата симпатяги се усмихват нервно. В понеделник продължаваме с нови играчи. Но сега...Наско, това си ти.
И Наско - това е той. Мига учудено, че печели състезанието на виповете. Скромно, мълчаливо, прибрано, културно. За Бога, стига сме увъртали - печели скучно. Нито един паметен скандал, весело надпиване, любов, сълзи. Дори нямаше пъчене топлес на фитнес телце. Насе, ти изобщо разбра ли в какъв формат беше, бе, манЯк?
Зарежете всички кичозни орнаменти, без които сезонът не може - скандали, рев, вербална агресия, вещерство, военолюбство, сексуални спорове и прочее травматични реакции на стресирани мозъци.
Най-интересното за гледане беше когато добрите останаха двама и зрителят вече нямаше нужда да залага на карта пол, възраст, конвенция, добрина и прочее дихотомии. Двама съвсем близки по натюрел играчи. Ето тогава става интересно предпочитанието - когато дяволът е в детайлите, на в ангрото.
В любимото риалити на България, което дъвче персоната на звезди и ги плюе като семки, пък те мислят, че формират някакъв нов елит на себепозналите се, зрителят гласува за възможно най-семплото и обикновеното.
И в същото време за най-симпатичното и ненатрапчивото. В шоуто на врявата и перченето за първи път спечели нормалното. При това надделя над по-звездния си и известен еквивалент в пряк двубой. И това ако не е любопитна е телевизионна новина! Ако гледахте, щяхте да усетите почти възпитателния ефект.
Защо ви го разправям всичко това, след като не ви интересува?
Знам, че не гледате Брадъра. Но по стечение на съдбата сте в един общ национален кюп с тия, които го гледат. И понеже традиционно те са обект на презрение, само да ви кажа да не губите надежда. Излиза, че и у тях има зрънце здрав разум и ценностна скала, нищо че още са на ниво да пращат есемеси в предаване.
Те поне по-бързо и точно се ориентират кого да подкрепят с гласа си. Това на един етап ще е важно.
