Как Русия заплашва България

Един документ, предназначен да служи като визия за националната сигурност, изтече от екипа на военния министър Велизар Шаламанов и предизвика поразителен отзвук. На първо място - активира посочените посочените в него деструктивни медии, обществени организации и обикновени агенти в единна атака срещу МО и Шаламанов, която беше подкрепена и от премиера Близнашки - това като илюстрация на дълбочината на проблема.

Документът в прав текст посочва Русия като заплаха за сигурността на България, посочва и причините за тази заплаха - енергийна зависимост, обвързаност на български групировки (криминални, политически и икономически) с интересите на Кремъл и начините, по които тя работи в България.

Това очаквано предизвика размърдване в тези групировки - от политическия сектор изпълзяха „Атака" и АБВ, неочакван вероятно за Шаламанов се оказа фактът, че началникът му Близнашки се оказа част от проблема, а не от решението. Медийни кръгове и отделни "журналисти" се "засветиха" и откриха зависимостите си.

Необходимо е да се уточнят няколко неща.

Изводите на МО са напълно верни - и по отношение на заплахата, и по отношение на местните и агенти. Не е тайна, че службите за сигурност на България са проядени от проруски настроени хора (някои вероятно и агенти) и нивото им на надеждност в НАТО е оценено като ниско.

Съществуват достатъчно политически и дипломатически оценки за това, а фактът, че човек от организираната престъпност беше назначен за шеф на ДАНС, а после формално оттеглен, не променя факта за липсата на надеждност.

Русия е била и продължава да е заплаха за външно-политическата ориентация на България, както и за икономическата и стабилност, която тя подкопава с явни и неявни действия. Кремъл само на думи е показал, че зачита суверенната воля на българите да са част от Западния свят - всъщност България в плановете на Москва не може да е друго освен Задунайская губерния или 16-та република.

Поради факта, че историческата памет на повечето проруски агенти в България е къса, важно е да уточним няколко факта:

- Русия отказва да признае Съединението на Княжество България и Източна Румелия, поради факта че не е съгласувано (разрешено) от нея и укрепва авторитета на княз Александър I Батенберг, който имперския двор разглежда като пионка, която да слуша руските наместници като Ернрот и Каулбарс. Русия подтиква Турция да нападне България, за да възстанови "статуквото", а след отказа на Високата порта, с тази задача се заема...Сърбия.

- Русия вдъхновява и плаща за бунтове и размирици в гарнизоните Русе и Силистра, които да доведат до падане на правителството и окупация на Княжеството. Свидетелства за това има в книгата "Авантюрите на руския царизъм в България" издадена в краткия период, когато болшевиките заявяват отказ от имперска политика и отварят царските архиви за прочит.
Русия воюва срещу България през Първата Световна Война и прави опит да я окупира с войски през 1916г. Този опит е провален от блестящата победа на командваната от ген. Иван Колев българска армия, която разгромява руснаците в Добруджа през септември 1916-та. За жалост, едва ли има останали много офицери като този генерал в българското МО сто години по-късно.

Победата на българската армия спестява на България още едно "освобождение", а поражението на Русия и излизането и от войната през 1917-та спестяват откъсване на големи територии (освен откъснатите от Гърция, Румъния и Сърбия) в полза на руския имперски интерес, който през 1912г. формулира интересите на Русия в една бъдеща световна война като овладяване на Проливите и създаване на сухопътен плацдарм под руско управление. Руски кораби обстрелват Варна.

- Съществуват достатъчно доказателства, че хората, извършили атентата в Света Неделя през 1924г. са обучени, финансирани и изпратени от Москва.

- През цялото време, когато СССР и Германия воюват през Втората Световна Война, България запазва неутралитет спрямо Москва и дори поддържа дипломатически отношения със Сталин. На отказа на цар Борис да прекъсне тези отношения и да изпрати войски на Източния фронт (което кара Хитлер да го нарича нелоялен съюзник) Кремъл отговаря с инфилтрация на диверсанти и поддръжка на нелегално анти-държавно подривно движение.

Посолството на СССР в София е единственото в държава от Оста и инфилтрира агенти и диверсанти непрекъснато. В момента, когато Сталин решава, че тази мимикрия вече е неудобна и войските му са на Дунав, на 5 септември 1944 г, преди точно 70 години, обявява война на България, за да може да я окупира и заграби. Резултатът - окупация и комунистически режим, който продължава в някои свои форми и досега.

Като се имат в предвид тези враждебни руски действия в миналото, и правейки анализ на действията на Владимир Путин от 2005-та досега, може да се извлече следният извод - Кремъл няма никаква полза от просперираща и независима България.

Част от стратегията на Москва е да покаже на "големите" страни в ЕС, че Източна Европа и в частност България е огнище на проблеми (които генерира местната агентура), приемането на тези страни в ЕС е грешка и само Русия може да налага там ред. С помощта на слаби и корумпирани лидери като Саркози, Оланд и Берлускони, лишени от визия и в плен на тесни интереси, за Путин е лесно да прокара тази визия и да се договаря поотделно с "охранените котки" на ЕС.

Нерешителността на сегашния обитател на Белия дом само засилва този проблем. За Кремъл няма да представлява никаква пречка предизвикването на бунтове в България с "прозрачен" мотив като спиране на газа например, което после директно да експонира в етнически метежи - Москва излъчи индикации, че до 1990-та е била гарант на териториалната цялост на НРБ, но сега не е такъв. Това (встрани от очевидния факт, че е така) е напомняне, че царят в Кремъл може да не възрази и да окуражи набралия сила новоизбран анадолски султан да предяви искания към България.

Какви искания? Каквито му хрумнат

Все пак Турция, в желанието си да свали режима на Башар Асад (не заради сирийците), директно подкрепяше (вероятно и сега го прави) терористите от Ислямска държава, която ползва и срещу кюрдите. За България може да се окаже съдбоносен дори един негласен съюз между загубилата европерспектива Турция и попадналата в изолация Русия.

Това са двете анти-европейски сили, заради които България трябва да инвестира в армия и отбрана много повече от 2% от БВП годишно - просто защото през последните 25 години не направи нищо за националната си сигурност.

* Текстът е публикуван в блога УБО - Управление на бъдещите облаци

#35 Алилуйщина 29.08.2014 в 12:30:25

VK | 29.08.201407:57……………….четох преди да пиша ,,глупости“ ама глупостите си остават верни…………………………… На 13 Юни 1878 г. в Берлин се открива международен конгрес, който продължава един месец, където се сключва Берлинският договор………………Естествено, да е Русия с амбиции към България,тя ни ОСВОБОЖДАВА,но пък нейните амбиции устройват Б-я,докато западните не.Има едно нещо което все се премълчава- причините за Берлинският конгрес или как се стига до него…Накратко, на 19 февруари (3 март нов стил) в Сан Стефано, около 17 часа подписват прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878. Договорът урежда обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество. Под първа точка на протокола е записано: България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира. Западните Велики сили реагират остро на този договор, като обвиняват Русия в едностранно разрешаване на "Източния въпрос", свързан с подялбата на Османската империя и контрола в Близкия изток. Великобритания, Италия и Франция се обявяват против излаз на България на Бяло море по подозрение, че с това Руската империя ще опита да контролира средиземноморския трафик. Англичаните обявяват предвоенни действия и започват съставяне на два военни корпуса, които да атакуват през Суетския канал и Индия. Австро-Унгария недоволства от създаването на българска държава, в която присъства областта Македония, към която има стари апетити… ………………..ето и подробности…………….http://btourism.com/read.php?id=224………………..

#36 паяка 29.08.2014 в 14:30:15

Малко "Ален мак" от Петко Славейков * Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война. Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, русците са наши братя, наша плът и наша кръв. Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта висота! Руска сила, руска воля, руска кръв и руский пот ще избавят от неволя наший падналий народ. Бог поддържа крепка мишца и ръка спасителна; той е вложил ней в десница сабя отмъстителна. Нам Русия е надежда, руский цар е наший спас - никой друг не ни поглежда, не помисля зарад нас. Немци, френци, англичани наши са враждебници, дружни с нашите тирани, с нашите изедници. Спекуланти са омразни - интерес им покажи, че да виж дела проказни и чифутски в тях лъжи. Род и вяра е идея за Русия най-света; нейний подвиг е за нея - благородна й целта. Със Русия днес съгласни да застанем брат до брат и да станем сопричастни в този неин подвиг свят. Долу всички спекуланти, да сломи се техний рог; да смирят ся интриганти, да живее руский бог!

#37 The Seeker 30.08.2014 в 01:05:16

@VK | 29.08.201400:16 "Само че има друг договор - Берлинския, които е подписан четири месеца по-късно юли 1878. Там се определят други граници и правила .Точно там се разпокъсва България , което ти беше нещо интересно и неясно , та искаше и информация." Да, това ми беше интересно - как точно Русия е виновна за разпокъсването на България, като не тя а едни други държави (европейски) го решават. "Едно от приетите правила е, че Русия трябва да изтегли окупационните си войски в срок от 9 месеца, а не 2 години и още неясно колко по Санстефанския договор." Силите не са окупационни, а гарантират Българската независимост/сигурност (докато се състави държавата и започне да функционира) при евентуален проблем от Османска страна. В днешно време интересно интерпретирате историческите факти. "Тия войски между другото са на пълна издръжка на България, т.е . ние си плащаме за окупацията." Издръжката да - но не окупация, а защита. "Не знам каква история четеш и не ме интересува , но си много далеч от истината ." Това е по-скоро е към теб - прочети какво ти е писал Алилуйщина - точно и вярно.

#38 daysydogy 30.08.2014 в 20:20:56

Та трябва да сме благодарни на СССР за това и тази благодарност след 1944г достига завидни висоти.... две трети от държавния бюджет в продължение на няколко години и отивал за издръжка на Великата (окупационна) съветска армия - даже и паметник и е издигнат...

#39 The Seeker 30.08.2014 в 21:25:12

@daysydogy | 30.08.201420:20 "Та трябва да сме благодарни на СССР за това и тази благодарност след 1944г достига завидни висоти.... две трети от държавния бюджет в продължение на няколко години и отивал за издръжка на Великата (окупационна) съветска армия - даже и паметник и е издигнат... " А колко милиони се връщат после в Българи по ТАТО-во време. Едно време Живков е асфалтирал пътища до и в самите села - от къде е взимал парите (сега нямат пари една дупка да запълнят)? А колко съровини се вкарваха в БГ от Русия на добивни цени? Ако ти е слаба тази част от историята да припомня - че след като се отрекохме от Германия през втората световна, Германците буквало ограбиха БГ като изнасяха каквото могат - цели влакови композиции само с това бяха натоварени. БГ е била почти разорена след войната - и изведнъж за няколко години - напредък в земеделие, напредък в машиностроене, икономически ръст и прочие - от къде е дошло това, м? Пак от лошия СССР.

#40 The Seeker 30.08.2014 в 21:26:18

Ще си позволя да цитирам друг коментиращ (друга тема) - много интересни факти за БГ: "През 1987 г., когато ООН за първи път мери този показател, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че в предходните десетилетия България се е развивала във висока степен успешно, защото по един комплексен показател се е оказала много напред в класацията. От балканските страни само Гърция е била малко по-напред – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави – само ГДР (на 21-во) и Чехословакия (на 25-о). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур (35-о място) и Южна Корея (34-о място). ) [5] Класацията през последвалите години се променя радикално и държави, които са били или близко до нас, или доста след нас, сега ни изпреварват значително. В последния доклад за човешкото развитие от 2006 г., в който са представени данни за 2004 г., България е на 54-о място, т.е. за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 17 позиции преди България – на 37-о място, Чешката република ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г., сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Гърция е увеличила преднината си от 3 на 30 позиции и вече е на 24-о място. Сингапур и Южна Корея, които също са били след нас, днес ни изпреварват съответно с 29 и 28 позиции. Куба, която развива своя версия на социализъм под ръководството на Фидел Кастро, през 1987 г. е била с 12 места след нас, а през 2004 г. е отишла на 50-о място, т.е. изпреварва ни вече с четири позиции. При все че беше изоставена от бившия социалистически лагер и е подложена на икономическа блокада от САЩ [6]. Катастрофата през 90-те години не може да бъде обяснявана само с обективни фактори. Тя е последица и от ирационалната, некомпетентна и силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства. По същество през целия този период България предимно е разрушавала. Затова тези 18 години са икономически загубени в историята на страната ни. Никой не носи отговорност за това и няма изглед да понесе. Да не говорим за чувство на вина. В това време светът направи огромен скок напред. Централноевропейските страни, по-рано с близки до България показатели, очевидно са имали по-рационален, компетентен и отговорен политически елит, осъществили са много по-малко разрушителни трансформации и чувствително са ни изпреварили. Оказва се, че ръководилите на тези страни са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Демокрация и пазарна икономика или гигантско икономическо насилие В началото на прехода в България има около 80 на сто средна прослойка. 15 на сто от населението притежават кола, вила и апартамент, 35 на сто имат две от тези неща, а 40 на сто - поне едното, най-често апартамент. Само 10 процента не притежават нито едно от тях [7]. Съществуват практически пълна заетост, всеобщо неплатено образование, гарантирано и незаплащано лично ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече от сега средства за наука и култура. През втората половина на 80-те години, и особено през 1989-1990 г., обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2007 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до онова равнище на удовлетворяване на потребностите като цяло, което гражданите на България са имали в края на социализма. По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата са личните спестявания, унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаване на безконтролна банкова система, чието рухване ги стопява. Втората е гигантската собственост, принадлежаща на всички граждани, която се присвоява от едно малцинство. В периода след 1944 г. в България се одържавява собствеността на немалка част от населението. Тя обаче след това се умножава и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 г. отново протича процес на отнемане на собственост. Това са основните фондове, с които разполага държавата; собственост, близо сто пъти по-голяма от експроприираната от частни лица след 1944 г. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, а след това - унищожени, разграбени и разпределени между хора, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по размери с тази от 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили, правителства, той води до криминализация на не малка част от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи последствия за най-широки слоеве от обществото. Криминализирани са всички сфери на човешкото битие. В резултат на всичко това до сега над 2 000 000 души (съставляващи една неимоверно голяма част от населението) по същество икономически насилствено напускат България. Загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, водени преди това от буржоазна България."

#41 Оня Дето Го Трият 30.08.2014 в 23:28:32

Спамер, спри се бе! Не си ли даваш сметка, че никой не те чете - твърде много наподобяваш на Симчо - същия тегав олигофрен

#42 dedo adji 31.08.2014 в 00:22:06

Към коментар 39 Seeker, трябва да си гледал доста филми от серията "На всеки километър" и изчел доста книжки за Митко Палаузов и Овчарчето Калитко. Германци в България към края на войната е имало доста малко и тези, които са избягали едва ли са успели да изнесат повече от няколко камиона купени, а не заграбени стоки. Ако е имало обир, той е по време на войната чрез клиринговото споразумение със съгласието на българското правителство. Отбележи също, че единственият, който е дарил територия на България е Хитлер - Южна Добруджа 1040г. По същото време унгарците, които имат претенции за голяма част от румънската територия не са получили един квадратен сантиметър, а съветският съюз е заграбил Бесарабия и Буковина. Да сме благодарни ли на Хитлер? За помощта на СССР по време на социализЪма си абсолютно прав. Без тези средства би било невъзможно развитието. Но заслужава ли благодарност великият съветски съюз? Това е просто заплащане на васалитета. Лошото е, че новият господар смята, че трябва да приемаме подчинението си за голяма чест, и не дава нито цент за послушание.

#43 янаки 31.08.2014 в 10:29:04

Не необходимо да се връщаме назад в историята и да правим сравнения, коя от държавите, които по някакъв начин, къде явно, къде с помощта на „държавниците” ни, ни е държала в зависимост и се е разпореждала с националните ни ресурси. Това, което го е казал У.Чърчил за Великобритания, се отнася за всяка държава, която може да се наложи на по-слабите от нея – на преден план са собствените им интереси. Само някой наивник, може да вярва, че някой, от „благородство” ще се съобразява с неговите интереси и няма да се възползва от неговата слабост за да го „прекара”. Ето за пример ЕС, Русия и САЩ. Най-силни са САЩ. Техният жизнен интерес повелява те да си останат такива и за в бъдеще. Човек трябва да е кръгъл идиот, за да не проумява, че Русия от половин век насам е суровинната база на страните от ЕС. Отделно Русия дoскоро беше и значителен пазар на техните селскостопански и промишлени стоки. САЩ, инвестирайки активно в подготовката на кризата в Украйна под претекст за нейното „демократизиране”, осъществяват брилянтна операция за отрязване на ЕС от пазара им в Русия, и, по този начин, ликвидират риска ЕС да стане по-голяма икономическа сила от тях. Но какво да ви убеждавам, който има поне малко акъл, му е ясно, че тук демокрацията няма нищо общо, има икономическа акция за смазване на конкуренцията. Нещо присъщо на пазарната икономика......

Новините

Най-четените