Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо спрях да пия през работно време

Има хора, които се скатават от офиса, за да се отбият в бара за две големи време. Има и такива, които купуват пиенето и директно го пласират на „работния плот". Аз имам опит в комбинирането на двата подхода. Снимка: Getty Images
Има хора, които се скатават от офиса, за да се отбият в бара за две големи време. Има и такива, които купуват пиенето и директно го пласират на „работния плот". Аз имам опит в комбинирането на двата подхода.

Бачкането на бюро в офис е бич за организма: разнежва тялото, размеква мускулатурата, скапва хранителните навици и в отделни случаи може да засили алкохолния нагон и да ви пристрасти към пиенето.

Това последното се отнася най-вече за по-либерални, разхайтени работни пространства - медийни редакции и нюзруми, рекламни агенции, и други своеобразни „креативно-хуманитарни" офисни реалности.

На много от тези места не съществува брутално стабилна работна структура и агресивно налагана дисциплина, пиенето през деня се приема за нормално, а понякога се насърчава.

Медийните хора от старата школа са създали прекрасни условия за процъфтяване на пиянската култура. По-новите поколения жадно копират ритуалите на своите ментори и вдъхновители, и пресъздават алкохолната атмосфера в офиса.

Авторът на този текст е драскач с 10 години практика в полето на „писане с пиене", който не винаги говори за себе си в трето лице, но когато го прави е по-скоро трезвен.

Знам, че за много хора по офисите свободното поркане на твърд алкохол без никакъв повод не е постижимо ежедневие. По традиция те си наваксват по барове и кръчми в извънработно време, но аз съм професионално закърмен с уиски пред монитора и съм тук да ви предам посланието, че слепването на работната етика с етанола не е най-добрата идея под слънцето.

Без да съм алкохолик или дори пияница, който къса лентата от време на време, аз все пак бях част от пейзажа на пиянския протокол в офиса. През годините композицията „Бутилка върху бюро" винаги е била централна част от работната картина.

Има хора, които се скатават от офиса, за да се отбият в бара за две големи време. Има и такива, които купуват пиенето и директно го пласират на „работния плот". Аз имам опит в комбинирането на двата подхода.

Няма нужда от повод, но рождените и именните дни, черпенето за деца, внуци, сватби, разводи, напускане, постъпване, пътуване и прочее ситуационни и социални императиви за пиянство, функционират като могъща допълнителна мотивация. А такива има много. Много.

Пие се през цялото време. Има офисни алкохолици, които започват с бири още към 10, около обяд са унищожили поне един голям ром, а към края на работния ден са на два шота абсент от нирваната на неадекватността.

Много стари кучета са в състояние да се наливат солидно, но майсторски запазват контурите на функционалността, бачкат здраво, а сигналите за тяхната злоупотреба са едва доловими.

Има и младоци, които изпиват три големи за един час, пощуряват, стават за смях и често получават съвет да напуснат офисните простори.

Съществуват много хора по средата на дългия път към пълното пристрастяване. Телата и лицата им не издават лесно това, че съзнанията им вече са във владение на алкохола, но навиците им са като пътна карта на предстоящата катастрофа.

Те пият всеки работен ден, някои по 5-10 бири, други са на литър-два вино, трети твърдо, четвърти флиртуват с токсикологията на миксологията.

Аз нямах особено ясна алкохолна структура за работното време, хаосът подреждаше моя пиянски протокол. Имало е периоди, в които не съм се докосвал до спирт със седмици и такива, в които съм пресушавал по три-четири големи уискита през ден.

Никога не съм бил фен на серийното лочене на бира и това със сигурност е изиграло важната роля на пречка пред пристрастяването.

За сметка на това хубавото червено вино бе чест гост на бюрото.
Преди няколко седмици реших да си наложа алкохолна авто-цензура и да прекратя пиянските протоколи по време на работа.

Бях забелязал, че дневната консумация на алкохол постепенно повишава толеранса ми и се налага да увеличавам количеството, за да постигна същата сладка активация на допамин в мозъка. Това е директен двоен удар върху органите и финансите ми.

Бях осъзнал, че офисното смучене на уиски, вино или водка тривиализира самия древен ритуал и култура на опиянение, разрушава цялата магия.

Проблемите с продуктивността и планирането на по-спортно ориентирано ежедневие бяха капките, от които чашата преля и аз реших да затворя цялата шибана бутилка.

Сега много по-ясно виждам гравитационното притегляне на пиенето, изразено в алкохолните навици на всички, които продължават да си пълнят чашите и вените с атрактивните продукти на ферментация и дестилация.

Алкохолът е могъщ източник на наслада и смърт в средите на човечеството. Вече уважавам кучия син прекалено много, за да го каня на бюрото си.

 

Най-четените