Доган Вейдър седеше пред камината в южното крило на своя Death Saray и се любуваше на огнените отблясъци в чашата си.
През отворения портал за телепатична информация звучеше кючек с вселенски темпоритъм. В средата на хола Галена мъркаше златните си хитове, предрешена под формата на ефирна Ultra-HD холограма.
"Мощна е Силата в тази млада падауанка", помисли си Доган Вейдър, докато дълбинният му рефлекс ускоряваше своята вътрешна пулсация.
На килимчето до входа стоеше щурмовачката Беновска с предпоследния вариант на похвалното си слово в чест на почетния Лорд на ДПСитите. Брошурата щеше да се раздава като армаган на следващия конгрес на партията, оставаха само финални щрихи.
"Кой сте Вие, Доган Вейдър", попита го тя с подобаващ патос.
Хидроджедаят потъна в мълчалив морфичен резонанс. Сякаш вчера беше, когато двата му логоса съществуваха в общ мисловен и дейностен дискурс, макар и не съвсем безпроблемно.
"Преди много години в една далечна галактика...", изхриптя той и си сипа още едно голямо, разредено с кубче карбонит. Щурмовачката присви очи.
"...Ахмед Скайуокър и Доган Вейдър бяха в хармонично единство - с явен превес на Ахмед, но в съгласие със света на Доган. Това беше въпрос на свободен избор. Но впоследствие Доган Вейдър надделя и дори се опита да обсеби Ахмед Скайуокър".
"Ах, толкова сте умен, колкото сте и хубав. А що се отнася до Вашият син...", опита да се вклини тя.
Вейдър се намръщи под бакелитения шлем. Тревожността му имаше силата на исторически архетип. Не му се искаше да си припомня момента, в който се принуди да отреже дясната си ръка.
"Постигането на нова хармония предполага смяна на екзистенциалните полюси или намиране на общ полюс на наличните полюси в друго духовно измерение, което неизбежно поражда сътресение и ново начало", отговори витиевато Доган Вейдър.
Непокорният Лютви Скайуокър допусна сериозен гаф с онази декларация, в която защити свалянето на Звездния разрушител на Съветските Сити от въздушния флот на Планетата на Комшиите.
Беше сложно време за Империята. Нещата така можеше да се объркат, че да си създадат проблеми за години напред. Тези генериращи тревожност реалности изкривяваха и ускоряваха галактическото време.
Затова Доган Вейдър се принуди да засили Лютви по нанадолнището с мощен депесарски шут, барабар с оная интонационно приключена предикативна единица - принцесата на Синтаксиса Мариана.
Те обаче намериха спасение в посолството на Комшиите, а сега се готвеха за контранападение със силите на Съпротивата.
Добре че Империята се усети навреме и отвърна на удара, както само тя си знае. Новият Междузвезден изборен кодекс забраняваше на джедаите в чужбина да гласуват на следващите избори за Галактическия сенат. Хак да му е на блудния син.
"Не е лесно да се прави политика", вметна Доган Вейдър и кимна към холограмата на Галена. "В никакъв случай не мога да пея като нея, тя е талант. Но тя не може да прави това, което аз правя, примерно. Не се ебавам, гледай сега"...
И с един неравноделен такт на кибернетичната си ръкавица пренареди няколко светлинни обръча от фирми на другия край на Галактиката.
Третото слънце на планетата Татуин угасна от само себе си.
"Опа, усещам смущение в Силата", разтревожи си успелият млад хът Джаба и нареди на гардовете от НСО да му стегнат куфарите по спешност.
Щурмовачката пребледня и преглътна тежко. Вейдърът остана доволен от себе си.
"Пожелавам ти да овладееш Силата на единството и заедността, защото тя ще ти трябва за преодоляване на много сериозните предизвикателства, които се появяват на хоризонта", подсмихна се той и изпрати смутената си летописката до вратата на Death Saray.
После се върна в хола, наля си още едно и написа нов статус във Философбука си:
"Няма изолирани действия. Всичко е във всичко".
