Ако не ме мързеше, щях да се върна назад и да изчисля монотонната функция на спиралата, по която периодично се появява в публичното пространство темата за пушенето в заведенията.
Сигурен съм, че има такава спирала! Освен това, ако не ме мързеше, щях да си припомня и какво съм писал самият аз по темата, за да не се повтарям. Но тъй като ме мързи, сигурно ще се повторя. Пък и да не се повторя, БГ-мамите ще ме ругаят по абсолютно същия начин, тъй че не си струва усилието.
И така, по инициатива на Валери Симеонов темата за пушенето отново е на дневен ред. Преди да споделя за пореден път мнението си, искам да помоля всички непушачи, всички активисти, надничащи и докладващи на контролиращите органи, всички заети в антидимни неправителствени организации, всички млади майки, които воюват за правото да ходят с количките и да кърмят по шкембеджийници, бирарии, кръчми и ресторанти, искам да помоля всички тях да поемат дъх, да го задържат и внимателно да чуят следното мое изявление:
Аз не пуша!
Следователно не бързайте да ме обвинявате, че тровя или усмърдявам някого. Но както не пуша, така и не искам моите приятели, с които съм седнал на маса, да излизат да сецат по тротоарите и да пристъпят от крак на крак под укорителните и донейде озадачени погледи на минувачите. Макар и пушачи, моите приятели са достойни хора и не заслужават животът им да се вгорчава от необолшевишки екстремизъм.
Според мен решаването на въпроса с пушенето трябва да почива на няколко принципни положения:
В кръчмите пушенето може да е забранено,
единствено ако ходенето на кръчма е задължително
Например аз, като нечленоразделен троглодит, намирам балета за ужасяващо зрелище и по тази причина не ходя на балет, но не искам да го забраняват. Много ми помага обстоятелството, че ходенето на балет не е задължително.
Ако смятах, че ще умра, когато някой пуши в заведението, нямаше да ходя и в него, толкова е просто. И тук, както и при балета, ме прави силен фактът, че не съм длъжен да го правя. Ако смятате, че е вредно и неприятно да бъдете някъде, не бъдете.
Ако в морето има медузи, просто не влизайте да се къпете и толкоз. А не правете фондации за изгребване на медузите и не прокарвайте законодателство против тях.
Либерализъм и свободен пазар
Свободният пазар, тази свещена крава на либералната демокрация! На свободния пазар индивидите се конкурират по талант, предприемчивост и трудолюбие. На свободния пазар се ражда разнообразието от стоки и услуги с високо качество и ниски цени.
Свободният пазар е кърмилницата на потребителите. Оставете кръчмарите сами да преценят кое е добро за техния бизнес, оставете ги сами да определят правилата в неприкосновената си частна собственост.
Ако тези правила не ви харесват, накажете кръчмарите с отсъствието си, пък нека фалират! Като видят, че заведенията им не вървят, защото в тях се пуши, сами ще забранят пушенето.
Демокрация и воля на мнозинството
Най-демократично е да има два вида заведения – такива, в които се пуши, и такива, в които не се пуши. Собствениците решават от кой вид да бъде тяхното заведение, а пък взискателните потребители избират къде да идат да потребяват. Кеф ти да разкъсваш пържола в задимен пъб, кеф ти да кълвеш киноа в озонирана атмосфера.
Спомням си, че в махалата, някъде в уличките около "Солунска" и "Витошка", преди години имаше префърцунено заведение, в което не се пушеше. Фалира бързо. Сега от другата страна на "Витошка" има прочуто веганско капище, в което може би не се пуши – не знам, не познавам човек да е влизал и да се е върнал да разкаже.
Ето. Ако си решил да се тъпчеш и наливаш в кръчма, но не и да пушиш, намираш си подобно място и ходиш там. Фактът обаче, че повечето заведения предпочитат гостите им да пушат, говори за ясно изразено на демократичен принцип мнение на обществото. Сметнете съотношението между заведенията, чиито собственици искат в тях да се пуши, и заведенията, чиито собственици не искат, и ще получите правдива картина на народната воля.
Какво? Ще налагаме диктат на малцинството над волята на мнозинството? Егати демокрацията, егати либерализЪма! Впрочем, защо не се стегне някой да направи референдум по въпроса, пък да видим какво ще излезе. Референдуми трябва да се правят точно по такива въпроси, а не по теми, от които запитаните не разбират нищо (напр. АЕЦ "Белене" или мажоритарна къмто пропорционална избирателна система).
И накрая:
Ако държавата я е грижа за вредата от тютюна, не забранява пушенето в кръчмите,
а забранява производството и продажбата на цигари
Иначе е леко лицемерно. С крокодилски сълзи в очите, загрижен децата ти да не останат преждевременно без баща, аз ти вдигам акциза на цигарите.
Тоест, казвам ти: ти си пуши, но дай преди да умреш да смъкна от теб още някой лев, да скърпя бюджета, да направя някой километър магистрала, да дам целева премия на чиновник, да отворя обществена поръчка за моя фирма... Това не е грижа за здравето. Докато е така, нека държавата, ако обича, да не се прави на загрижена, защото всички знаем в каква посока е нейната грижа.
Ако ще сте либерали, оставете пазара да се регулира сам. Ако ще сте демократи, оставете мнозинството да диктува. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Лош закон, но закон - важи за тези, които потребяват закона - т.е. всички без законодателите. Те затова са законодатели (или имат законодателна инициатива) - за да променят неработещите закони. Инак тежестта на закона "олеква" в очите на потребяващите го. Какво от това, че има закон, ако той не се спазва и няма последствия. Те, тука има две възможности - или да увеличим контрола и размера на наказанията или да адаптираме закона към реалността. Ама пътя с наказанията го вървяхме вече, помним го.
"темата за пушенето отново е на дневен ред. " Това не е вярно, Сульо! Не се дискутира свободата да вземаш решение за себе си дали да пушиш или не, нито вредата от тютюнопушенето върху здравето, нито финансите от този отрасъл, които пълнят хазната. Темата е пушенето в "шкембеджийници, бирарии, кръчми и ресторанти", т.е. в ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ , които явно не са заведения за обществено пушене. А "задимен пъб" няма и в родината на пъбовете.
Деде, аз СЪМ бг мама. От много години не пуша. Спрях, защото имахме споразумение с мъж ми - той да направи нещо си, а аз да спра да пуша. Изпълнихме договорките си. Не мисля, че сгреших. Сега не чувствам да съм се лишила от някакво свръх удоволствие. Вероятно тогава малко ми е било съклетно, но не заради абстиненция, а заради спирането на изпълняването на някакви ритуали. Сутрешното кафе с цигарката, следващите - заради самото изваждане на папиросата, запалката, стойките. Цигарите ми бяха Еве- 140 мм, запалките ми бяха красиви, маниерите- впечатляващи ( бъзикам се, бе ). Никога не съм хвърляла фас на улицата. Това е нещо, което ме отвращава. Никога не съм държала да ми се обръща прекалено внимание дали мога или не мога точно еди къде си и еди кога си да попуша и някой да се съобразява с това, щото не мисля, че е фактор за останалите.