Рано или късно на всеки му се налага да иде на лекар. Пробвали сте самолечение с оня специален чай на баба си, действали сте радикално с ракия от домашната, но нищо не помага.
Продължавате да кашляте като змей. Явно ще трябва антибиотик. Така че - решено, време е да посетите личния си лекар.
1. Чака се много
Работното време на джи-пи-то започва в 8 ч. сутринта, вие обаче предвидливо сте пристигнали в 7, защото сте си направили точната сметка, че ако няма прекалена навалица, в девет вече ще сте на работа.
Eдва намирате място за паркиране, след което тръгвате на бегом към кабинета. А там вече има опашка. Пенсионерът по средата се обръща и ви успокоява: "Момче, бех шести в шест без петнайсет".
Ще стоите и ще чакате, какво да се прави, дошли сте вече. Няма къде да се седне, защото единствената пейка побира четирима души: две баби и две майки с по две деца вече са я окупирали. Не смеете да мръднете, че не се знае дали няма да си изгубите реда.
2. От лекарския кабинет може да си тръгнеш още по-болен
Времето тече бавно. Мине, не мине минута, някой се изкашля с гръмовен хрип. Най-после лекарят пристига на работа. Прегледите обаче не започват веднага: човекът е човек, когато си изпие кафето. Нищо че пред кабинета му го чака цял батальон.
В 7:10 ч. сестрата се подава от вратата и нарежда: „Болното от скарлатина да влезе". Към кабинета се отправя майката с момченцето, което стоеше точно до вас. Пребледнявате, започвате да си припомняте коя шарка карахте във втори клас и се чудите дали няма да лепнете още нещо.
3. Който има връзки, прережда другите
Вече е 10 ч., а вие все още сте на опашката. Пристига майка с бебе и с предварително записан час. Сестрата ги извиква, а вие стискате палци дано хлапето да не хване скарлатина. Хайде, още една майка с бебе. Пропускате я. Вече се отказахте да ходите на работа, а чакащите не намаляват.
След малко идва тийнейджърка, придружена от друга лекарка. „Ванко, ето я моята племенница, нали ще я видиш за минутка". Отвън чакат десетина души, но "е, сега, голяма работа, нали затова са колегите".
После влиза и представител на фармацевтична компания. Сигурно прави специална презентация, защото седи вътре вече трийсет минути. Затова пък с лекаря се разделят видимо доволни. Сигурно има защо.
4. Някои неща са безплатни, но други са платени
Най-накрая към 11 ч. успявате да се вредите. Преди изобщо да попитат от какво се оплаквате, плащате 2,90 лв. на сестрата. Изчаквате да попълнят една камара документи и накрая докторът решава да ви преслуша. Гърдите ви свирят, сигурно е бронхопневмония. Лекарят изписва антибиотик и е готов да ви изпрати с пожелание за бързо оздравяване, но вие молите да се направи рентгенова снимка, за да бъде по-ясна картината.
„Прав си" - казва докторът - „но днес е 24-ти, направленията свършиха още на десети".
Е, как така?
„Ами така - нали видя отвън какво е. Баби, деца - всеки иска направление, а те са ми под брой. Ето тука съм си скътал две-три за най-критични случаи, поне в болницата да ги пратя" - и показва три грижливо опаковани листа с надпис „Пипането забранено". Да не би да се изкуши да ги даде на някой друг.
Ако много настоявате с тази бронхопневмония, може да си направите снимка срещу 20 лева. Съгласявате се и поемате към рентгеновия кабинет.
5. Важното е да сме здрави
Точно така, и пред рентгена има опашка. На едно място плащаш, на друго чакаш. Вече минава пладне. Отиде ви работният ден. Рентгеноложката твърди, че „не е толкова зле работата" с вашите гърди.
Тръгвате си със снимка в ръка, за да се наредите отново пред кабинета на личния лекар. Вече сте си близки с половината чакащи. Пенсионерът от сутринта ви показва снимки на правнучетата. Вие му показвате рентгеновите си бронхи.
Лекарят ви предписва антибиотик, сироп за кашлица, АЦЦ- и два вида имуностимулатори. Неслучайно преди малко влезе онзи тип от фармацевтичната компания.
Цялото удоволствие ви излиза: 50 лева за лекарства, 20 лева за рентгенова снимка и 2,90 за потребителска такса. Общо 72,90 лв. А и половин пропилян работен ден.
Нищо, важното е да сме здрави. И да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
Да, здравеопазването в България е просто трагично...Обаче дори и в страни, известни с високото ниво на здравно обслужване, положението е потресаващо. Ше споделя впечатления за Англия (UK), където живея от няколко години. Не можеш просто да отидеш при личния си лекар, без предварителен час. Обикновено те записват за след 7-9 дни. Ако имаш претенции, че е спешно, трябва да обясниш подробно на служителка, която не е медицинско лице и класира информацията по предварително зададени алгоритми. Ако си достатъчно убедителен, може да те приемат още същия ден, но пак ще се наложи да почакаш 2-3 часа пред кабинета. Това е положението, ако имаш късмет да се разболееш в работно време. Ако е наистина спешно, или в извън работно време, посещаваш нещо като поликлиника или направо спешното на някоя болница. Там чакането е наистина епично - от 4 до 12 часа, според натовареността на спешното, плюс множеството гледки, които се разиграват пред тебе. Наистина, никъде не плащаш абсолютно нищо, нито пък е необходимо да имаш осигуровка, стига да имаш осигурителен номер. В същото време, напълно безмислено е да убеждаваш лекаря, че трябва да ти изпише антибиотик или да те прати на рентген. Ако той/тя реши, че нямаш нужда от антибиотик и/или други изследвания, не ги получаваш. Ако на следвашия ден отново дойдеш и минеш през цялото чакане, може и да получиш антибиотик. В аптеката не ти дават антибиотик без рецепта, независимо дали плащаш или не. Ако си баровец и си готов да плащаш, можеш да посетиш частна болница. Там за една простуда ще ти смъкнат не по-малко от 350-400 паунда, като пак ще чакаш 2-4 часа, но в по-луксозна обстановка и ще те питат през 10 минути дали си добре и искаш ли чай или кафе. Въпреки това и тук не можеш да получиш антибиотик или изследване по твое желание, или ако номерът мине ще е по-скоро изключение. Да видим сега финансовата страна. Колко взима един фамилен лекар в България? Мисля, че м/у 2 и 3 хил лв. В UK едно GP изкарва ок 10 хил паунда/мес и работи от 9 до 17 ч. Освен това, лекарите не искат да стават GP-та, заради много оплаквания и разправии. Затова са и доста дефицитен кадър и често може да ти отменят часа в последния момент, защото няма лекар. България е страната на неограничените възможности - с нахалство и пари можеш да постигнеш всичко, включително и доста прилично медицинско обслужване. В подредения западен свят е безплатно, но можеш да си умреш, докато чакаш и не можеш да предредиш никой. Затова, замислете се, преди да хулите здравеопазването в България.
Как четири-пет милиона българи с доходи между 350-600лв. могат да получат "прилично" здравеопазване???!!!
Аз само едно не разбрах в цялата история: защо ще ходи болен на работа? Това явно се възприема като форма на героично себеотрицание. Единствено може да зарадва колегите си с грип и да увеличи с още няколко броя чакащите пред личните лекари.
straight е напълно прав. Обиколил съм доста болници по цял свят, някои като пациент, повечето като преводач на хора, които не могат да си кажат какво ги боли. Всички със застраховка, която покрива всичко, вкл. и лекарствата. В повечето болници нивото е равно, или с милиметри по-високо от нашенските. В Англия съм чакал 6 часа за рентгенова снимка след злополука. Пак там, в друга болница нямаше лекар и ме преслушва сестрата, като изобщо не помисли за рентген, за предполагаемо пукнато ребро. Изглежда застрахователите определят къде да се водят моряците. А се намесват и местните агенти, на които окумуш лекари плащат, да им водят клиенти. В Бомбай един такъв ме заведе на гинеколог за костна травма. Забелязах в чакалнята няколко жени с големи кореми, но не обърнах внимание. Чак като прочетох рецептата видях, че е член на лондонското кралско дружество (хич не е малка работа) по гинекология. Като хванах агента за врата, той започна да ми обяснява, че е много добър лекар. Казах му: "Слушай, аз съм много добър корабен механик, обаче като ти се счупи колата, закарай я на автомонтьор, на при мен." Върхът ми беше в Порт Харкорт, Нигерия. Зъболекарски кабинет, оборудван по последна дума. Зъболекарят се похвали, че е завършил в САЩ, и наистина говореше с лек американски акцент. Но няма ток, там често се случва. Както и да е, аз бях за вадене, клещите не искат ток. Ама и климатикът не бачка. И едната сестра ми попиваше потта с куп салфетки а другата светеше с фенерче в устата ми.