25 май от 6 до 19 ч.
Какво видях? Хора, които не искат да гласуват, не вярват, купуват, продават. Ужасяващо невежество.
Пред мен човек гласува с две парчета от личната си карта и председателят на СИК прие документа за редовен. Възрастна жена не знаеше какво да прави с бюлетината и сложи хикс върху печата. Непозволената агитация беше навсякъде. Масово застъпници, наблюдатели и представители на политически партии не знаеха правилата за гласуване и ги нарушаваха - някои неволно, други нарочно.
Всички партии са загубили масово доверието
Мнозинството в България не гласува, не вярва и не иска да участва в демокрацията. Купуването на гласове вървеше между 20 и стигаше до 50 лв в края на изборния ден. Хората, които продаваха гласа си, бяха наясно, че тези пари могат да отидат за пътища, за канализация, за образование. Обаче ми казаха - те никога няма да ги дадат за такива неща, защо поне да ги вземем, за да се нахраним? "Не сме гласували, как ще ни убедите?", припичаше се на пейка възрастен мъж и с внука си. Гледаше ни в ръцете.Разочарова се като разбра, че сме наблюдатели.
Учителка се питаше кой прибира разликата в курса. Кой курс, попитахме. Тя ни обясни, че европроектите идват за изборите и че по тях парите се вземат в евро. А после гласовете се плащат в лева. И според нея някой прибирал курсовите разлики...
Светъл лъч беше абитуриентка, която след танците предишната нощ, на път за вкъщи по пантофки, но с официална рокля с гол гръб и блестящи фибички в косите, дойде да гласува. За първи път.
По същото време, но в друга секция в европейска България две - три каруци паркираха с избиратели. За мотивация носеха музика и тонколони. След всичко, което видях днес в София, Ихтиман, Елин Пелин, Мирово и Лесново, знам по-добре от преди, че всички партии са загубили драстично гласове, подкрепа и доверие.
Работата за негласуващите, незнаещите и невярващите трябва да започне от утре.
Деница ... мотивът "аз не съм от тях" отдавна не е актуален. Много пъти вече го слушахме и оставахме разочаровани. До следващите избори. Вие сте част от цялата тази политическа помия, която е причината да се случва всичко това. Цветовата ви окраска е без значение. Нищо лично.
Ами има на лице условен рефлекс!Или рефлекса на Павлов! Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора не ти трябва. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, вменено. Понякога с нечия цел, а понякога просто така - по традиция. Когато си малък е много трудно да надигнеш глас. Да защитиш себе си или това, в което вярваш. Да създадеш или да покажеш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. Защо в България не може да има бунтове, а само бледо подобие на стачки? Първо: Защото българите няма какво да губят. Ние нямаме база за сравнение. Никога не сме живели по друг начин, затова не знаем какъв живот искаме да си върнем. Втората причина е свързана с първата. Живеем като прасето във фермата. Ако ни нахранят сме доволни (нямаме право сами да си намерим храна), ако пропуснат едно хранене ние сме раздразнени, но не можем да напуснем фермата. Заградени и пазени сме. Не счупим ли оградата ще продължим да бъдем биологични единици без мозък, с един, единствен рефлекс. Да ни нахранят! Можем да се спасим като общество само ако разберем, че като цяло народа е една партия и не е нужно да се разделя на стотици партии, за да съществува и е крайно наложително да се отвържем от това наше минало. Възстановяването на Българската държава има само един път – пълна забрана и разпускане на абсолютно всички политически партии и възстановяване на древния Български модел на държавно управление да създаде други форми на политическо сдружаване вън от личния интерес, взаимната изгода, келепира и нищо правенето. В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали. Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност). Действие Второ: Силата на екипа Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).