"Вдигнете данъците на богатите!" Призивът на кандидатката за президент на САЩ Елизабет Уорън и на младата звезда на демократите Александрия Окасио-Кортес отеква остро и събира ръкопляскания на прогресивни, леви либерали, социалисти и борци за социална правда и равенство.
Макар в глобален мащаб да се говори за засилването на дясното и на консерватизма, този възход до голяма степен стъпва върху социалната идея за ляво и дясно и се противопоставя на идеите на глобализма и политиките на идентичността. И за тях някои леви апели за регулации на големия бизнес и едрите собственици, по-големи данъци за богатите и повече изисквания към тях за социална отговорност.
Иначе казано, това е времето на Анти-Айн Ранд. Американската писателка и философ, родена на 2 февруари 1905 г. в Русия е станала символ на идеологията на абсолютната свобода.
В своята философия, определяна като обективизъм, тя защитава правото на лична свобода и личната собственост, издигайки на преден план идеята за разумния егоизъм, който бута човечеството напред.
В основата си нещата са прости - който не работи, не трябва да яде, ако решим да се обърнем към българските приказки. Човек сам е отговорен за собственото си щастие и за собствения си успех и никой не му е длъжен. Ранд издига идеята за силата на духа и личността, за човека, който ще грабне своето и ще защити личния си интерес.
За нея колективизмът, идеята за общите решения рано или късно води до проблеми - в колектива личната отговорност се размива, а с това идват и слабите характери, които се крият зад идеята за общото благо. Не, Ранд много по-добре разбира личното благо, което тика света напред.
Защото в трудни времена, общността винаги се намира под крилото на единици, на онези малцина, които с труд, воля, хитрост и мисъл, са извоювали своето място. И, подобно нейния Атлас, носят обществото на раменете си.
Разбира се, към тези идеи винаги може да се подходи и с критика (не малко критика дори), но това, което Айн Ранд проповядва, си заслужава да бъде помнено - и това е, че силата на духа, волята и упоритостта винаги водят напред. И липсата на тяхната проява не трябва излишно да се възнаграждава.
А за тази идея собствените й думи говорят най-добре:
"Истината не е за всички хора, а само за онези, които я търсят."
"Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина - или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите."
"Парите са само инструмент. Те ще ви заведат където поискате, но не могат да ви заменят като шофьор."
"За да каже някой "аз те обичам" на някого, трябва първо да може да каже "аз"."
"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин."
"Всяко нещо винаги има две страни - едната е права, а другата - грешна. Тази по средата е винаги дяволска."
"Всички животински видове учат малките си на изкуството на оцеляването: котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят... а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли."
"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора."
"Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи."
"Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство, освен независимостта."
"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят."
"Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена."
"Най-малката единица на земята е индивидът. Тези, които отричат правото на всеки, не могат да претендират, че са защитници на малцинствата."
"Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата - цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб."
"Госпожице Тагарт, знаете ли какъв е отличителният белег на второкачествения човек? Обида от достиженията на друг човек. Тия докачливи посредствени типове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и представа за самотата, която настъпва, щом стигнеш върха. Самотата да не срещнеш свой равен - ум, който да уважаваш и достижение, на което да се възхитиш.... Те нямат начин да разберат какво е чувството, когато си заобиколен само от низшестоящи. Омраза? Не, не е омраза, а отегчение - ужасно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо отегчение."
"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно."
"Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."
"Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните."
