Всеки ще бъде анонимен за 15 минути

„В бъдещето всеки ще бъде известен за 15 минути", Анди Уорхол

„В бъдещето всеки ще бъде анонимен за 15 минути", Banksy

Кристиян Неделчев и Кристиян Иванов. Имената най-вероятно нищо не ви говорят.

А това са най-известните абитуриенти за 2016 година.

Първият стана супер популярен като „момчето със синия костюм", а вторият - като „момчето с мама на бала". И двете медийни прозвища звучат тъпо, но се сетихте, нали?

Кристиян от София влезе в устите ви заради съседката на класната му Весна Видева, а Кристиян от Велико Търново заради майка си. И двамата не искаха да са там.

На никого не му се живее сред сдъвкана руска салата и кюфтета на промоция, все пак.

И двамата просто искаха да отидат на бала си с това, което смятат за нормално - метрото и майка си. Феноменът Фейсбук трансформира прословутата реплика „Без вина виновен" в „Без вина известен".

Кристиян 1 и Кристиян 2 от реколтата „Балове 2016" за няколко часа се превърнаха в гигантски масови дъвки, които ние автоматично и без никаква мисъл лапнахме, поджвакахме, направихме няколко балончета за по 25 лайка и изплюхме.

На Кристиян 1 му съчувствахме, без той да е страдал, обвинявахме и обиждахме съучениците му вместо него, плакахме с емотикони за него, без той да е проронвал сълза, обиждахме го брутално, без да го е предизвикал, помагахме му с банкови сметки, без да го е искал.

Запомнихме го като „момчето със синия костюм", което „живее в мизерия". Използвахме го като индулгенция за всичките млади с неясно бъдеще, които България произвежда и като боксова круша за неизбитите си комплекси.

Персонифицирахме състрадание, което спи някъде и чака медиите да го събудят. А те, повярвайте будят само за рейтинг.

Това е същото състрадание, което се надига като мумия по Коледа, докато през останалата част от годината дреме в Дубай, мола или ол-инклузива в Сандански. Хората, уважаеми хора, не са бедомни котенца, на които търсите дом с един клик на мишката.

Споделянето на тези истории не прави никого по-щастлив. Освен, ако героят не е жаден за слава риалити герой, толкова празен откъм личностно съдържание, че вниманието ви към него е единствената му наслада.

Колко от вас, които натиснахте „тъжен" под материалите за Кристиян, изобщо имат представа кое е важно за него? Фейсбук сълзичките ви са ненужни като следващата мокра кърпичка, която се подава от кутийката, след като сте изтеглили първата. Емотиконите и споделянията ви са онова дразнещо „буквално взриви социалните мрежи", което чувате по телевизията.

Нито сте „взривили", нито сте помогнали. Изхвърлили сте малко емоционален боклук, който дори не може да бъде рециклиран в нещо полезно.

Кристиян 2. Хубаво момче с хубава майка. Решил да му е дама на бала. Тя се съгласила.

Хиляди чичаци, снимани с жените си на профилните си снимки, пишат „ох, майка ти е супер", „слага в джоба си намазаните кифли" и „евала, с такава майка не ти требва татко".

Единственият смисъл от тези коментари е жените им да ги прочетат и да видят на що за стока сервират ракията и салата вечер. Майки на синове се възхищават от избора на момчето, млади момичета се възмущават и опасяват „тая само да не ти е свекърва", „Цар Едип хахахха" и „толкова ли нямаше една съученичка".

Живот нямат, мнение имат. Фейсбук прокурори и психолози. Ненужни и създаващи безсмислено жужене около един ЛИЧЕН избор, който НЕ ВРЕДИ на НИКОГО.

Коментираме, без да се замисляме, че собствения ни живот със сигурност не е вървял по най-общоприетите релси. Някои от нас са имали извънбрачни връзки, други са давали рушвети, трети са били с много по-възрастни от тях, четвърти на 40 са били с ученички, пети не са искали близките им хора да успяват повече от тях пред очите им.

Мненията ни се превърнаха в камъни, които хвърляме, докато се мислим за безгрешни.

Докато пиша този материал във Фейсбук няколко стотин пъти беше споделен пост на млад мъж със снимка на няколко шаферки и булка, с цел „да се помогне" на момчето да открие една от дамите, защото много му била харесала.

И така хиляди хора влизат в дяволски порочната спирала да коментират хора, които не познават, да предполагат с имена и скрийншотове на фейсбук профили кое е въпросното момиче, да пишат „не е тази, онази от снимката е по-красива", „и булката не е лоша", „оная с лилавата рокля не бих я върнал" и тн.

Все ненужни, често унизителни думи, които тези момичета не са предизвикали с нищо. Думи, които със сигурност не искат да прочетат за себе си, но ще им се наложи, защото все някой някого познава и рано или късно коментарите ще ги настигнат, ухапят и вероятно ще останат белези.

Отделно стои и хипотезата, че издирваното момиче може да има ревнив приятел, който да намери влюбения търсач и после ние всички дружно да му съчувстваме и да се възмущаваме с коментарчета, написани от тоалетната, без дори да познаваме героите от фейсбук водевила. На живо.

Всеки от нас рискува, като става част от социалната мрежа и рядко мисли за негативите от гмуркането си в паралелния свят, който вече измества реалния.

Но никой от нас не иска да знае какво мисли леля Минка от Павликени за него.

Фейсбук трябва да се рекламира като алкохола - „консумирайте с удоволствие и мярка".

Мислете малко преди да споделяте и коментирате, защото следващия път дъвката може да сте вие. А съдбата на една дъвка може да протече по три начина - да бъде изплюта, никога да не бъде купена или да бъде глътната (нататък си знаете).