- Алоо, кажи, Норо.
- Събудих ли те, меченце?
- Да.
- Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
- Не.
- Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
- Ще пусна пералнята.
- Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
- Да.
- Лъжеш.
- Да.
- Кога ми е рожденият ден?
- Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
- Мразя те.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
- Мисля си.
- Кога?
- Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
- И какво по-точно?
- Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
- Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
- Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
- Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
- И аз.
- Между другото ми дойде.
- Пак ли?
- Да.
- Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
- Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
- Добре.
- Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
* Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook.
