Моля те. Недей. Да. Късаш.

Няколко неща, които ме дразнят в българския литературен живот:

1. Сериозните литературни разговори, в които фокусът е върху героите и сюжета, а текстът като качество отстъпва на заден план. Присъствала съм на няколко такива, участниците в които са хора с претенции за разбиране в дълбочина на качествената литература и винаги съм се изумявала от нивото на разбирачество.

2. Литературните групита или иначе казано онези млади и не дотам млади жени и девойки, които в желанието си за интелектуалничене до такава степен са си поставили за цел да се поотъркат в де що писател, издател или интелектуалец им попадне, че дори и четенето на книги за тях се превръща в средство да впечатляват.

Често обект на техните въжделения и напъни стават представители на тези среди със съмнителни качества, но безспорно медийно присъствие. Сериозно, момичета, четете заради себе си. Четете качествено, четете и много, ако е нужно, но не превръщайте това си занимание в поредния кифленски трик за интересничене - евтино е също толкова, колкото и екстеншъните на косите на онези ваши посестрими, станали обект на презрението ви.

3. Бохемският алкохолизъм като необходимо условие за вписване в тези среди. Честно, аз обичам алкохола - някоя и друга чаша мерло вечер или пък разхлаждаща ментичка в жегав следобед си е повече от ОК. Тук иде реч за съзнателния алкохолизъм като белег за интелектуална принадлежност. Сори, ама не.

4. Думата "магичност" под път и над път. Дори няма да обяснявам защо, сигурна съм, че ще се сетите.

5. Кратки изречения, безглаголни изречения под път и над път, самоцелни метафори по 100 на абзац. Ами не, не са езикови фойерверки, псевдомодерни кьорфишеци са. Докажи ми, че можеш да сглобиш ясно и добре написано съставно изречение с повече от 5 думи и след това може и да повярвам на модернистичните ти напъни. Дай ми една читава метафора на страница, но такава, че да ми достави наслада, вместо да ме отвяваш с текст, приличащ на рокля на Мария Антоанета с все перуката и изкуствените бенки. И. Моля те. Недей. Да. Късаш. Изреченията. Така.

6. Шалчетата. Без коментар.

Сори, трябваше да си го кажа. Иначе четете, де. Българска литература също.