Вторник вечер, БНТ. В "Референдум" тече дебат за спорната промяна в конституцията, с които щели да се "ревизират" 25 години приватизация.
В "Биг Брадър" Луна реве, че ще откъсне главата на пияна чалгаджийка, във "Фермата" 15 души по анцузи ронят мамалига в цинкови кофи и играят на чилик.
При 100+ канала на телевизора ви, в националния праймтайм в работен ден има само едно предаване, което предоставя смислен разговор между компетентни събеседници по сериозна, актуална политическа тема.
Дебатът тъкмо влиза в интересни детайли, обсъждат се примерите на бившите държавни заводи-мастодонти, които след приватизацията вече се конкурират на световни пазари.
И тук следва греда. Случва ето тази размяна на реплики:
Георги Ганев: "Актавис" е един добър пример за сериозни чужди инвеститори, "Идеал Стандарт" е друг, МДК-Пирдоп (днешният "Аурубис") също...
Водеща: Ох, направо не знам...
ГГ: ... най-добрият пример за работническо-мениджърско дружество е КЦМ. Има много сериозни успехи на предприятия,...
Водеща: Само малко да се ограничим в споменаването на компаниите.
ГГ:... за които в миналото дори не можехме да си представим как изобщо могат да оцелеят в пазарна среда, а приватизацията ги спаси...
След "Ох, направо не знам" разговорът добива странен абстрактен вид. Вече не се говори за "Асарел Медет", а за "едно медодобивно предприятие". Не се споменава "Балканфарма", а се споменават "едни фармацевтични заводи в Дупница и Троян".
Разбира се, няма никаква обструкция да се говори за "Кремиковци", "Химко" и "Балкан" - те са свидни жертви на процеса по "узурпиране на бившата съветска сфера на влияние" (по Димитър Стефанов, бивш шеф на надзора в Агенцията за приватизация).
Ще чуете похвали за покойния директор на фалиралата "Плама" Никола Пукалски, когото в Плевен още помнят с добро, понеже с парите на завода издържал баскетболния отбор и клуба по тенис на маса. Няма да чуете обаче имената на мениджърите и инвеститорите в реалната икономика, които и до ден днешен поддържат десетки хиляди работни места и създават брутния вътрешен продукт на България.
Как се стигна дотам, че не просто успехът, а самият белег за съществуването на частна инициатива да подлежи на (авто)цензура?
Формалният отговор - стигна се дотам заради консервативния абсурден прочит на Закона за радио и телевизия, който забранява т.нар. "скрити търговски съобщения". За да не си причиняват излишни страдания, правните отдели на националните медии са въвели строга казармена дисциплина.
Не дай си Боже, името на частна компания да се спомене с добро в ефир. Няма значение дали това "добро" е безочливо рекламно внушение или е верен, обективен и подлежащ на логическа проверка факт.
Избирателното премълчаване води до смешни ситуации, в които чувате новината "Голяма автомобилна компания от Германия отвори завод в България", последвана от "Пиян шофьор с Голф премаза пешеходец".
А защо не: в "едно вечерно предаване" на "една национална телевизия" "един българин" от "една столична неправителствена организация" разкритикува "един спорен законопроект", предложен от "една голяма парламентарно-представена партия" и подкрепен от "една друга партия от опозицията"?
Може да звучи смешно, само че това е сериозен проблем на възприятията.
Особено когато става дума за информиране и анализ на обществено значими въпроси, които предопределят избора на гражданите.
Какъв е резулатът? За приватизацията - или лошо, или нищо. За индустрията - или лошо, или нищо. За частната инициатива - или лошо, или нищо. За колективния успех - или "българи юнаци", или нищо.
При това положение - и 100 години да минат след раздържавяването, пак ще продължават да се приемат слабоумни ретроактивни закони без дебат. А в Плевен още ще си спомнят с умиление за клуба по тенис на маса.
