В България плачът се заглушава с шамар

Историята с акушерката, да си кажа честно, ми дойде байгън. Цялото леко скери сейрджийство - също. Днес обаче, след поредната порция възмущение по сутрешните блокове за това "КАК е възможно да биеш беззащитно бебе, ти, ужасна зла жено", след поредната порция потресен медицински персонал, който е плакал, докато е гледал клипа, леко започвам да се изнервям.

Да попитам - АБЕ ХОРА ВИЕ КЪДЕ ЖИВЕЕТЕ? И защо се правите, че това е прецедент, нещо нечувано и невиждано. Ма ние тук така си правим по принцип - ние тук си шамаросваме, някой като ревне...

Да, това е най-драстичният случай, за който просто се разчу и травмите нанесени на детето наистина са брутални, ама я да попитам всички потресени:

Никога ли не сте чували за връзвани деца в домовете за бебета? Аз и снимки съм виждала.
Никога ли не сте чували за това как се грижат за изоставените деца в домовете от 1 до 3 години? Не знаете, че им пасират храната, смесват я и им я дават през биберон да я пият за по-лесно и бързо?

Не знаете ли, че изоставените бебета в домовете не плачат? Те са дресирани - те са свикнали, че дори и дробовете им да се пръснат от рев, няма да последва нищо от това, най-много някой да ти кресне или да те подплесне.

Никога ли не сте чували за удряно и наказвано дете в ясла, защото се е напишкало/наакало? Аз собствено имам поне 5 лично разказани от първо лице истории на мои близки приятелки, чиито деца в яслите са бити (едното насинено - вадихме медицинско), наказвани заради подобни провинения. Последствията за лелките - никакви.

Подобно поведение у нас се приема за нормално, майките вдигат скандал, директорката отвръща, че не могат да се грижат за всички деца, защото са много, и така...

Никога ли не сте чували за пляскани деца в детска градина, защото плачат, смеят се силно, не щат да спят и прочие? Разликата между акушерката, пребила 4-дневното бебе; лелката в яслата, насинила гръбчето на дете, защото се е напишкало и между госпожата в детската градина, чукнала по главата дете с дървена лъжица, защото не слуша - е все един шамар разстояние нагоре и нагоре по скалата на естественото подразбиращо се и "здравословно" насилие.

Няма особена разлика между тези жени, просто първата е била най-изнервена.

Докато два шамара в детската са ОК, "голяма работа" и трудно се преглъщат единствено от майката на шамаросания, това, което се случи, няма да бъде опит за убийство поне в главата на акушерката.

Вероятно тя също подплеснала някое ревящо бебе, а колежката й е постъпила по същия начин, като е креснала на друго - "к'во ревеш бе". И тези „подплесвания" се приемат като напълно нормални за днес потресения и шокиран медицински персонал.

И държа да подчертая, че това се случва в ясли и детски градини, в които поне двама родители и две баби бдят като орли над всяко дете. А там, където родителският контрол липсва, бедна ви е фантазията какво се случва! 'Щото за бити деца в домовете не сте чували нали?

Това е - тука, в наше село, ние просто така си правим. Тук дете, като ревне, е обичайно да получи шамар... какво да се лъжем. Хеле пък, ако майката я няма наблизо и детето само не може да си каже.

Филмът на ВВС за изоставените деца в Могилино нима не беше също толкова ужасяващ?

Нима това не беше насилие, нима това не беше опит за убийство? Беше. Не видях изведена с белезници директорка, възпитателка, сестра. Не видях такава обществена жажда за справедливост.

Докато си мълчим за това, което се случва далече от нас, в домовете за изоставени деца, докато си мълчим за това, което става в детските градини на децата ни за дръпнатото ухо, за шамара, за чукнатото чело, защото хлапето се е разплакало, напишкало, провинило - историята с акушерката няма да е последната, ще има още - естествено продължение на нашето мълчание и приемане, че един шамар е в реда на нещата.

Случилото се НЕ Е ИЗВЪНРЕДНО. То е всекидневие, защото истината е, че сме все още нецивилизовани варвари. Не е въпрос на пари. Въпрос на цивилизация и културни натрупвания е. И 2000 лева да направят заплатата в детската градина на сина на моята приятелка П., лелката пак ще вика на сина и "Аре бЕгай да сЕреш" и пак ще го плесне, когато той се разреве повече от допустимото. Тази жена няма да стане мила и добра само защото ще ѝ вдигнат заплатата. В България просто така си правим - плачът се заглушава с шамар. Това е. Стига си лигави!

Не сте чували? Щастливци! Възмущавайте се на воля.

Текстът е взет от страницата на Фани Давидова във Facebook с позволението на авторката.