Те са ходещи и дишащи даровити феномени. Бъдещи носители на "Грами", "Оскар" и "Еми", на златни мечки и златни палми. Конкурсите за стихотворение или рисунка на тема "Моят роден град" са им под нивото, защото те имат много по-високи цели в живота си. А и защото никой никой ш*бан художник или поет няма два милиона лайка в YouTube!
Тези бъдещи звезди може и да правят по 20 правописни грешки в 19 думи, но това не е важно - така или иначе никой не се е прочул, само защото знае, че не се пише "шофйор" и "адвукат". А и кого го интересуват тия тъпи професии, ениуей!
Те са армията на българските бионсета, тейлър-суифтки, лейди-гаги и джъстин-бийбъровци, които всяка година на зомбирани тълпи се изсипват на прослушвания за телевизионни шоу формати, които имат за цел да излъчат следващия най-голям певчески, театрален, танцувален или нареждащ-кубчето-на-Рубик талант на България. Те не познават думата "не", защото са най-отраканите и най-уникални деца на света, нахъсани да гребaт от славата с пълни шепи, слепи и глухи за критиката, настървени да изгризат до кокал всеки, който ограби крехките им детски мечти за превъзходство над останалите тъпанарчета.
Те са Децата на България. С главно Д, разбира се, защото всичко, на което му е лепнат етикета "Made in Bulgariа", трябва да се пише с Caps Lock: Kisеlo Mljako, Kubrat Pulev-Kobrata, Decata na Balgariq…
Да не говорим, че всички те са наследниците на Ботев, Левски и на още куп други хора, чиито имена в момента не се сещаме, но сме сигурни, че портретите им висят в училищни коридори и правителствени кабинети. Така че много ясно, че смятаме, че са велики, страхотни и въобще f*ck you, ако не си на това мнение!
Само че момент малко! Ами ако махнем патриотичната патетика, главозамайването от камерите и ксанакса от чантите на амбициозните майки, какво ще остане от уникално талантливите деца?
Ще ви кажа. Ще остане само "деца".
Дълги години майка ми беше хореограф на детски състав за народни танци. Една вечер се прибира след репетиция и изглежда кисела и ядосана едновременно. Казва, че някаква жена искала да запише осемгодишното си дете в състава. Мислила си, че прослушването е само проформа, а когато майка ми й заявила, че детето не става, жената направо изтрещяла. Ама как може такава простотия, вие кьорава ли сте, детето е много музикално, като пуснем вкъщи "Планета", веднага става и започва да клати в такт с музиката. "Госпожо", казала майка ми, "детето Ви изобщо не е ритмично, както твърдите, а и е доста затлъстяло. Ние не сме оздравително заведение за деца с проблеми с теглото."
Тогава майка се разминала само с едно изсумтяване като на огнедишащ дракон. 13 години по-късно случката едва ли щеше да се развие по този начин. Майка ми щеше да бъде обвинена в непрофесионализъм (задето не е забелязала таланта), в студенокръвие и злонамереност (задето е съсипала детската мечта) и в личен провал като майка (и затова очевидно мрази от дъното на душата си чуждите деца).
И тогава в родния ефир настъпиха реалити форматите за таланти. Това беше моментът, в който отегчените съпруги изоставиха висенето в BG-mamma в търсене на безценни съвети за лекуване на псориазис и за рецепта за мусака с тиквички, заниманията по пилатес, "Откраднатия живот" и пазаруването на намаление в понеделник. С една единствена цел - да превърнат децата си в звезди.
И се започна едно мъкнене на таланти нагоре-надолу по сцени и сутрешни телевизионни блокове, пускане на клипчета с изяви на отрочетата по селски и моторджийски събори, вечеринки и площадни рекламни кампании за минерални води и чипсове… Децата се скъсваха да танцуват хип-хоп и "Лебедово езеро", свиреха на гайди, китари, тъпани и цигулки, пееха Ариана Гранде и класиката на Лара Фабиан "Je t’aime", която може да разплаче дори и животно. Лайковете в социалните медии валяха като манна небесна.
"Уникални дечица"
"Страхотна малка принцеса!"
"Само такива българчета искаме да виждаме!"
"Сладури! Страхотни сте!"
"Колко е талантлива! И е научила песента САМА! Уоу, уникална е!"
И всичките тези суперлативи обилно поръсени със сърцевидни, ухилени и ръкопляскащи емоджита. Понеже какво по-добре ще изрази възхищението ти, когато речникът ти отдавна се е свил до размерите на ресторантско меню, ако не едно (или 20!) емоджита! Благодарим ти за което, Шигетака Курита! [1]
През първия етап на тазгодишното издание на шоуто, женските представители в журито се умиляваха до сълзи от всяко бебе, третокласник и тийнейджър, застанал под прожекторите на лелеяната слава, и раздаваха "да"-тата прещедро. А ако случайно някой дръзнеше да каже, че изпълнението на някое от Decata na Balgariq не е било кой знае какво, тогава удряше гръм и земята се отваряше.Той моментално биваше заклеймен като псевдо-българин и бездетен извратеняк.
Ако не си лайкнал или удостоил с придобилата иконичен статус, но вече напълно изцедена от оригиналното си значение дума "уникален" някое дете, автоматично си си изкопал гроба на народната ненавист.
Истинската истерия обаче настана, когато журито не допусна няколко детски музикални и танцови групи да продължат напред във формата. Тогава майките си сформираха собствен чат-змиарник, в който викаха "Ма-фи-я!" и пускаха клипчета на обидените си деца, за да могат от първо лице да чуят продажните членове на журито колко несправедливо са постъпили, потъпквайки истинския талант. И да се засрамят.
Ще си кажете: "Тая пък какво толкова се пали! Това е просто едно тъпо предаване, не е краят на света." А дали? Аз го виждам по друг начин - като огледало, което отразява неприятното лице на родителя-закрилник.
На родителя, който в естествения си стремеж да направи живота на детето си по-лесен, всъщност го прави по-труден, защото отглежда човек без реална оценка за себе си и възможностите си, за истинските си силни качества и предимства пред останалите. Новото време донесе със себе си климатични промени, бесни #МеТоо амазонки, Тръмп, празноглави инфлуенсъри, нови полове и параноичен страх от лаптоп камерата и от мургави хора с бради и раници по летищата.
А в България новото време направи родители от хората, които загубиха себе си и мечтите си през 30-годишния "преход". Затова те решиха, че ще се възродят като феникс чрез децата си като ги възпитат да са безпардонни пичове и хищни хиени, които не приемат "не" за отговор и не уважават постиженията на другите.
Но чувството да живееш в едно такова общество е все едно да летиш с хеликоптер над многомилионен град - виждаш само покривите на небостъргачите, но стотиците етажи под тях се губят. Висини без основи. Шапки без глави.
[1] Първата група от масово използвани емоджита е творение на японеца Шигетака Курита през 1999 г. - бел.ав.
СЪГЛАСЕН на 99.5%, изключение на тезата за: "...параноичен страх от мургави хора с бради и раници по летищата".
Горе-долу съм съгласен с тезата на тая статия, ама някой може ли да раздуе за какво точно говори Вучка? В смисъл, за кое предаване, кои майки са недоволствали, линкове и тъй нататък? Принципно, когато едно дете се състезава с възрастни, трябва да получава същото отношение като тях. Докато гледах "Мюзик Айдъл" едно време, адски много се дразнех, че откровено фалшивото кряскане на Симона Статева получаваше такива похвали. Повечето от възрастните бяха много по-технични, а и детето очевидно не се чувстваше на място там, доколкото няколко пъти беше ей на толкова от разреваване на сцената. Защо давам пример от преди десет години ли? Защото горе-долу след третия "Мюзик Айдъл" просто спрях да гледам телевизия. Ама това ми бърка в очите от бая време. Бях на един рок фестивал "Градът и аз" в Южния парк преди няколко години. С егати и апломба от сцената представиха младите, но талантливи китаристи Ян и Марко - две дечица с пънкарски прически и дизайнерски дрешки, дето звучаха все едно са взели първия си урок по китара буквално преди час. Не можаха даже откриващия риф на "Smoke on the Water" да изсвирят, макар да пробваха. А после и по телевизията даваха репортаж специално за тях. @_@ Както и да е.
Става въпрос за шоуто на бтв България търси талант. След като журито обяви кои отпадат и кои продължъват към полъфиналите, в страницата на шоуто във фб се разрази истинска буря от протести на майки на деца-участници, които не са били показани по телевизията, въпреки че са били сума ти километри път до Софиа.
Откак свят светува всяка гарга е твърдо убедена, че нейното гардже е по-бяло от сняг и грачи по-сладко от славей. С развитието на средствата за масово разпространение - радио, кино, телевизия - държи да сподели майчината гордост с цял свят. Като някои супер амбициозни достигат до крайности и осакатяват собствените си деца. В "Кръстникът" (книгата, не филма) има описание на момиче, което, придружено от майка си, излиза от покоите на коно продуцент с разранена (познайте от какво) уста. Това в края на 40-те. У нас, слава Богу, до такива крайности не достигаме. Но през социализЪма имаше стотици музикални и балетни школи, където хиляди деца скрибуцаха, разтягаха акордеони и въртяха пируети, за да задоволят ентелегентските амбиции на майките си. И понеже тогава радиото беше за пропаганда, а телевизията в зачатък, школите периодически организираха продукции, точно така им казваха пред възторжена публика само от родители. И аз съм потърпевш, години скрибуцах в 3 школи последователно плюс една частна учителка, докато ми се играеше футбол или челик. А майка ми правеше по 7-8 инжекции на ден, по 40ст, за да има пари за уроци, когато не достигаха за обувки. Докато един ден, с дълбоки угризения, че огорчавам любимата си майка, казах "Край на цигулката". Никога не ми го прости. Сестра ми се отърва по-лесно. Учителят излезе почтен и на втория месец каза "Другарко, не мъчете детето". Тази страст не е отминала с настъпването на новото време. Само че, сега има несравнимо по-големи възможности за изява и развлечения на бг-мамите. И всички риалитита са вносни. Новото е, че сега много гарги станаха орлици. И оспорват класацията на безценните си отрочета със същата страст и енергия, с която оспорват петица в училище. За тях само ИГНОР, както казва една моя умно красива приятелка.
Дедо като е прав, как да му кажеш, че греши 'начи... Да допълня, че в "България търси талант" няма НИТО ЕДНО талантливо дете. Детският глас мутира, независимо женски или мъжки. Един гениален детски глас може да мутира в дрезгав и тотално неподходящ за пеене. С танците и гимнастиката положението е същото - едно гъвкаво детско тяло не е задължително да стане тяло на танцьорка и гимнастичка. Повечето деца са сладки и симпатични когато не правят нищо специално, а не когато са като тренирани животинчета.
Умен родител би поощрявал и амбицирал детето си да си развива ума. Посредствения, за когото общественото мнение е репер - ще го изтъпани на сцена, за да му се ръкоплещи.
Точно така. Нашата патка - лебед. Когато обаче стане дума за посредствеността на някои родители, е тук вече става интересно. За сега се открояват две теории по въпроса. Според едната - посредствеността на родителите е генетично обусловена, съответно, генетично обусловена ще е и посредствеността на отрочетата им. С една дума - няма драма, защото няма и загуба. Това е по-застъпеното /да го кажем също - по-разпространеното на запад/ разбиране, макар и откровено фашистко. Но, според другата теория, посредствеността е само междинен етап в развитието и може да продължи относително по-кратко или по-дълго. Доказателство за това е, че подрастващият индивид яростно се противопоставя на това да го вкарат във филм, който дори не е филма на родителите му, а само служи за задоволяване на техни амбиции. В повечето случаи развитието на такива сценарии завършва печално, даже трагично. Лично аз се придържам към втората теория. Следва въпросът - каква би могла да е причината? Пак давам личното си мнение - липсата на вяра в Бог. Но, причината за това не е комунизма или комунистите. Липсата на такава вяра е основната и съкровена цел на църквата, която, вместо да покаже на човека как да търси път към Бога, намърда между него и Бога свои посредници /всъщност - търговци, комисионери/. Резултатът е видим. Все по-отчайваща немощ в способността /а в последните десетилетия направо липса/ на родителя да обясни света на детето си. Където и да се съберат повече от двама по някакъв повод - рожден ден, абитуриентска, годишнина от сватба, а бе въобще - парти, винаги се намира един, който е по-сладкодумен от останалите. А останалите, понеже са изгубили връзката с Бога, се вторачват в сладкодумния. И у тях се поражда неудържимо желание да бъдат като сладкодумния, а не като Бога. Така, сладкодумният може да е или да не е посредствен, но реакцията на вторачилите се в него определено е признак на посредственост /макар и временно/. Останалото го знаем.
Виждала съм до какво водят болните родителски амбиции и е доста грозна гледка. Чудя се на хората, които ги поощряват - ясно ти е, че хлапето не става и въпреки това лепваш коментар "Уникален!". Майчицата решава, че тази "уникалност" трябва да трови живота на някой клет учител по пиано/балет/пеене и после на жури в риалити. Но не можем да виним родителите, като виждаме какви откровено бездарни хора стават популярни напоследък. Защо след като разни празноглави сузанити са известни, тяхното гардже да не може?