Вече започва да ми дожалява за македонците. В неделя с истерични крясъци ги подкараха да гласуват (или да не гласуват) в едно допитване с крайно малоумен въпрос: „Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?". То е все едно някой да ви попита вас дали желаете да се увеличи продължителността на живота чрез удвояване на здравните вноски и таксите в болниците. В такива случаи политическите манипулатори очакват простият народ да отговори с възторжено „ДА!" на първата половина от въпроса, без да се замисли върху втората.
Какво се случи? Според мен македонците отговориха категорично, че искат да са в ЕС и НАТО, независимо от това как ще се казва държавата им и дали ще се примирят с гръцкото изнудване. Обратното е процедурна аргументация. В Македония имат право да гласуват около 1.8 млн. души. От тях 605 хил. казаха ЗА. Това е 1/3 от всички и над 90% от изявилите желание да вземат отношение по въпроса, тоест от онези, които отидоха да гласуват.
Противниците самодоволно оповестиха:
- Ето, нà! ЗА са само една трета от хората! Тоест македонците не искат Европа на тази унизителна цена - като съзнателно пропуснаха да отбележат, че тези, които не са гласували, не са непременно ПРОТИВ.
На което другите отговориха:
- Ето, нà! Над 90% от тези, които ги интересува референдумът, са ЗА. Останалите са преценили, че въпросът не ги засяга и не са гласували. Следователно македонците за масово ЗА Европа на всяка цена.
Тук на помощ идва процедурата. Казано е, че референдумът е легитимен при 50% активност. Забележете: процедурата не коментира преобладаващото мнение на народа, а само легитимността.
Да допуснем, че 50% бяха излезли да гласуват. Знаем колко са ЗА - 605 хил. души. Всичките 50% от гласоподавателите са 903 168 души. Дори всички, освен онези, за които вече знаем, че са ЗА, се окажеха ПРОТИВ (което не е много вероятно), то ПРОТИВ щяха да бъдат общо 298 хил. срещу повече от 605 хил. ЗА. И референдумът щеше да е легитимен. Тоест, при прецизирана процедура официалният отговор на Македония щеше да е ЗА и за мен няма никакво съмнение по този въпрос.
„Бойкотирай" е крайно тъп предизборен призив или ако не тъп, то поне достатъчно злонамерен.
Тамошните политически инженери са достатъчно грамотни, за да си дадат сметка, че избирателните списъци не са прочиствани, пълни са с „мъртви души" и че поради това прагът на легитимност е много по-висок на теория, отколкото на практика. Затова играта им е чрез ниска активност този праг да не се достигне, за да е невалиден референдумът, а победата им - служебна. За много от гласоподавателите пък бойкотирането също е твърде удобно, защото ще могат да се снишат като шушумиги, да си затраят и после да не им се налага да се обясняват.
Нездраво е когато едната страна в спора (все едно коя) агитира „Гласувай ЗА (все едно какво)!", а другата, вместо да агитира „Гласувай ПРОТИВ!", агитира „Не гласувай!". Щом си против, гласувай ПРОТИВ, че да те преброим и теб като останалите!
И забележете кой е залогът в референдума. Той не е дали Македония е годна за член на ЕС и НАТО, дали другите членове на ЕС и НАТО искат Македония; залогът не е и дали македонците желаят да станат член на тези организации. Залогът е заяждането и изнудването на една държава и инатът на друга държава.
Защото въпросът не е дали Македония да тръгне по пътя към ЕС, а дали да клекне пред ултиматума на Гърция, която няма да наложи вето на членството ѝ, само ако си смени името.
А ветото е инструмент, който в случая няма абсолютно нищо общо с интересите и политиката на Европейския съюз.
Какъв им е зорът на гърците, че административна територия с името „Македония" вече е имало в Югославия и сега просто се е отделила? То е същото, ако предположим, че някаква територия от Румъния със столица, примерно, Тулча се обяви за независима държава и се нарече „Добруджа". Трябва ли ние, българите, да легнем и да мрем от яд? В крайна сметка Македония не е посегнала към името Гърция или Елада.
Какъв им е зорът на македонците от това, че официално държавата им ще се казва Република Северна Македония, а всички вероятно ще ѝ викат просто Македония? Умряха ли половината немци, докато в продължение на половин век живяха в страна, наречена Германска демократична република, и другата половина немци, задето живяха във Федерална република Германия, а не просто в Германия?
Но ние знаем какъв им е зорът на македонците. Това продължило десетилетия промиване с Титовско-Димѝтровски македонизъм беше способно да увреди и най-здравото национално самосъзнание.
В кръга на шегата: добре че на тоя референдум бяха албанците, на които не им дреме за наследството на Александър Велики и как ще се нарича то!
Къде тогава е истинският зор?
„Много просто! - ще отговорят. - Клета Македония е фронт, на който Русия и Западът мерят титанични сили и всички приказки за името са само повод".
Има го и това - няма съмнение! Но що е Западът? Дали Западът е Англия с нейния Брекзит? Дали е Германия със Северния си поток, от чиито брегове отношенията между Запада и Русия изглеждат съвсем различни? Дали Съединените щати с новото си свежо мнение за НАТО и Китай? Няма съмнение: има го и това.
Но го има и другото. И в Македония, както и на стотици други места, се сблъскаха двете визии за бъдещето на Европа - либералната и консервативната, колкото и неточни да са тези термини и колкото все повече да се извращават от прекомерна употреба. Хората обичат да живеят в агитки. Бяха якобинци и роялисти, после станаха пролетариат и експлоататори, леви и десни, социалисти и капиталисти. Сега са либерали и консерватори. Да видим докога...
Пак се заговори за „Троянски коне" на Путин; пророкува се разпадането на Македония, сравниха Македония с Унгария (?!), видяха настъпващия фашизъм, загрижиха се даже за македонската църква и то хора, които хабер си нямат от тази материя. Нещата станаха сложни.
Как да се опростят?
В един идеален свят хората би трябвало по всички въпроси да изхождат от преките си интереси. Но за да изходят от тях, първо трябва да ги определят. Например: дали искат свободно да бачкат навсякъде из Европа, или да ходят гладни, но с вергински звезди по доспехите.
Интересите на съвременния човек са насочени преобладаващо към този, материалния свят. Хората искат сигурност, справедливост и благоденствие. Сигурност, за да не търпят излишно насилие; справедливост да разчитат на някакво върховенство на правото, дори когато са слаби; благоденствие, за да са сравнително богати и по възможност щастливи. Понастоящем тези три неща е най-вероятно да ги достави и гарантира западната цивилизация, въпреки всички кусури, заради които я ругаем. В Европа сигурността, справедливостта и благоденствието са най-бързо постижими в рамките на Европейския съюз. Ето го отговора на въпроса в македонския референдум.
Ако те е страх, че с приобщаването ще изгубиш нещо (включително вяра и морал), бори се да не го загубиш - спечели всичко, което искаш, и запази всичко, което имаш. Все още е възможно. А името на Македония, простете, братя, няма никакво значение. На тези клети и смехотворни Балкани само България и Сърбия носят средновековните си имена. Но пък извън всякакво съмнение е, че ни очакват интересни времена. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
