Бележка от автора: Написаното е базирано на лични впечатления и се отнася не за публиката като цяло, а само и единствено за определена прослойка, също посещаваща - незнайно защо - културни мероприятия у нас.
Увертюра
Модерно е да кажеш, че си ценител на изкуството. Пардон, да публикуваш, че си такъв, и да го разтръбяваш навсякъде при първа възможност.
Да си купиш билет за спектакъл, от чието съдържание нямаш понятие. Да се кълчиш в неестествени за тялото пози до картини, чието име не знаеш. Да се нащракаш в залата на театъра, след което да не млъкнеш по времето на цялото представление.
Да закъснееш за постановката и да сипеш огън и жупел, че не можеш да бъдеш настанен на местата, написани на билета ти, защото си дошъл с половин час по-късно.
Първо действие, ария за мецосопран и сопран
Здравейте, казвам се Ирма и работя в театър.
Като в клуба на анонимните алкохолици, вие може би ще попитате: "Здравей, Ирма, как си?". Не съм добре, благодаря!
Може би ще се поинтересувате защо. Заради всички гореизброени казуси, които разказвам от първо лице.
Аз не съм разпоредител, а звероукротител, въпреки че в договора това не го пише.
Част от гледките, на които съм ставала свидетел, ще ви убедят в твърдението ми. Най-тривиалните от тях са люпене на семки, хрупане на чипс и фъстъци в залите на театри, арогантно отношение към персонала.
По-интригуващи са сменянето на памперси по време на детско представление на няколко метра от сцената или въпроси от сорта на "Може ли да си пия аперола на тази маса?", докато въпросната маса е декор. Декор на сцената.
Не, мадам, не може.
Имало я е и гневната реакция, когато обясня, че "субтитрите", които търсят в програмата на "Лебедово езеро" не съществуват, не защото ние не сме ги напечатали, а защото няма гласове, следователно и текст в произведението на Чайковски.
Или недоволството, че правим забележки на крещящите 3-годишни деца, за които сме направили огромно изключение изобщо да допуснем до залата.
Антракт
Подобни практики не заслужават да бъдат популяризирани. Но заклеймени - да, заслужават.
Второ действие
Скромните, меко казано нищожни средства, отделени за културата от догодина - вече 0,4 процента от БВП, съдействат за осъществяването на своеобразния "пир" на подобни зрители.
Но замислят ли се тези зрители, аджеба, и докато си люпят семките, и докато си ядат фъстъците, и докато не спазват никакъв етикет на подобни събития, как артистите прекарват часове в репетиции, как оркестрантите свирят до несвяст, как балерините си трошат краката, как всички екипи и служби, отговорни по създаването на тези постановки, работят по създаването на един завършен и цялостен спектакъл?
0,4% - подобна е и оценката ми за културата на тези зрители по време на културни мероприятия. Добре поне, че го има и противовеса - онази, макар понякога и доста малка група от хора, които представляват адекватна, образована и чудесна публика.
Финал
Спомняте ли си онова меме отпреди няколко години, в което пишеше "Това е Пешо. Бъди/Не бъди като Пешо"? Ами ще ми се повече зрители да следват принципа "не бъди като Пешо, който люпи семки в залата".
Да бъдат като онези, които спазват етикета на културните мероприятия. Които оставят чипса, фъстъците и телефоните настрана. Не е късно.
Благодаря за разбирането.
