Винаги съм се смайвала, когато попитам познати как е било някое тяхно чужбинско пътуване и те с нескрито отвращение ми отговорят, че е било много мръсно. Другият вариант, разбира се, е да кажат, че е било невероятно чисто - в зависимост от избраната посока.
Впечатляващо е как от цялото богатство на една нова култура е възможно човек да издърпа пластмасова бутилка, захвърлена на улицата, и да я използва като събирателен образ на видяното. Този феномен на пътуващите камериерки и камериери, които се разтреперват от радост при мисълта да пуснат една прахосмукачка на центъра на Кайро, оставаше необясним за мен, докато не се замислих, силно провокирана от личния опит, за естеството на организираните екскурзии.
Организираното туристическо преживяване обещава на пътуващия изпълняване на списък от "задължителни" дестинации, които трябва да бъдат видени, но начинът, по който това се случва, понякога е меко казано компромисен.
Началото на лятото е добър момент да си припомним туристическите продукти и да се замислим струват ли си трудно спечелените ни пари и вечно недостатъчното време.
Първият "червен флаг", както е модерно да се казва, е масовостта на изживяването. По-конкретно - обикновено става дума за един пълен автобус. Не знам вие колко сте екстровертни, комуникативни и колко точно меки са уменията ви, но аз лично никога не съм срещала цял автобус с хора, с които бих могла да се разбера, особено пък на деликатна тема като пътуване и разпределяне на времето за него.
Ако не сте убедени в трудността на ситуацията, предизвиквам ви да пробвате да отидете някъде с още петдесет души, да оставите двайсет минути за тоалетна в препълнен график и да не се изнервите, когато в момента на тръгване седем човека уверено потеглят към WC-то, осем запалят цигари, две деца се разплачат, куче започне да повръща в далечината, а шофьорът прави неуспешни опити да се обеси на лентата на баджа си.
Това са бели кахъри, разбира се. Да продължаваме напред по програмата, която включва по един исторически обект на всеки половин час. Разбира се, всички разходки през каменни останки, градски площади и други, лишени от сянка локации, се случват в абсолютната среда на деня - между 11 сутринта и 3-4 следобед, тъкмо във време, в което да можете да пръжнете едно яйце на някоя плоча на Таксим например.
Но пък добрата новина в тази знойна програма е, че препускането от локация на локация така ще погълне вниманието ви, че дори няма да усетите първите признаци на топлинен удар.
Времето, дадено от организаторите на екскурзии, обикновено е математически изчислено, така че в него да има възможност за поне двайсет снимки на популярни фонове, достъп до минимум десет магазина и тоалетна наблизо. Всички тези действия са съпроводени с физическа умора и озвучени от баналните, но все пак извикващи усмивка шеги на водачите.
И както Дубравка Угрешич е написала: "Сякаш целта на туристическите обиколки е единствено да провокират мизантропия. Струва ти се, че са създадени само за това да могат възрастните да капнат като малки деца, да си изпапкат послушно всичко, дето са им го сипали в чиниите, и накрая изтощени да заспят".
Доброволното инфантилизиране на пътуващите има своето обяснение. Това са отговорни и изморени хора, които искат да аутсорснат организацията на почивката си и са напълно готови да поемат поредицата от неуредици, които следват.
Те добре знаят, че се хранят в далеч по-мизерен ресторант, отколкото заплащането им предполага. Знаят, че съвсем неслучайно екскурзията включва няколко посещения в магазини, чиито продавачи доста добре познават гида. И знаят, че въпреки умората, малкото свободно време и наложените допълнителни разходи, те ще имат няколко великолепни момента на съзерцание и огромен брой снимки. Екскурзиите не могат да си позволят да бъдат напълно разочароващи.
И така - аплодисменти за шофьора, не забравяйте да оставите бакшиш, приятна вечер и до скоро!
Щастливо уморените туристи вече са си по стаите. Съвсем не искам да им развалям настроението, да критикувам шапката "I love Rome", да обяснявам, че локумът в сувенирния магазин струва три пъти повече от същия в супермаркета. Ще ги оставя да ми разкажат дали е било чисто в градовете, които са посетили.
Защото всъщност това наблюдение е най-големият досег с чуждата култура, който може да бъде получен организирано. От препускане, снимки, сувенири, пот, жега и задължително тагване не остава нито секунда за свободно, човешко, непринудено общуване с хора, които живеят различно и със сигурност имат какво да споделят по темата.
Организираният турист има спестени куп отговорности, но той пропуска и вървящите с тях възможности за срещи. Общуването му с местните се ограничава до въпроси за цената, няма нито време, нито потребност за повече. Няма време да се загуби дори и случайно да попадне на някоя очарователна уличка, по която организирани групи не минават.
Няма време да попита хората как живеят, какво обичат, къде ходят в свободното си време, как се отнасят към историята си и как виждат бъдещето си. Няма време да се влюби в място или човек. Няма време да позволи на пътя да проникне в него и да го промени.
Той просто консумира продукт. Изяжда една екскурзия и после... познавате храносмилателната система. "Пътуване с ориз", на видно място в менюто.
Лятото започва. Дано бъде красиво. Пътувайте тъй, както го разбирате. Кажете как е било. Но все пак се надявам да имате повече за разказване от местната хигиенна ситуация.
---
Бел. ред. Заглавието е на редакцията.
