Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Париж и туризмът на измислена романтика

Да се разочаровате от града е лесно, само ако още вярвате в приказки Снимка: iStock
Да се разочаровате от града е лесно, само ако още вярвате в приказки

Казват, че да критикуваш Париж е като да търсиш недостатъците на много красива жена и в някои отношения това е вярно.

Градоустройството на френската столица е създадено да пълни очите, стига да се научите да гледате нагоре, а не типично по български - в краката си. Музеите са събрали цялата световна история и изкуство, с които може да се запознаете, стига да цените културната си начетеност повече от парите.

А в последно време, Париж е идеалната снимачна площадка за Instagram, откъдето да разпръсквате илюзиите, че сте посетили най-романтично и красиво място на планетата.

Защо илюзии ли? Защото зад цялата префърцунена онлайн картичка на двойки, романтично подаващи си пресни макарони на фона на Айфеловата кула, и красиви французойки, които подскачат на високи токчета по Шанз-Елизе, Париж е типичната туристическа дестинация - пълна с опашки, нечистотии и дребна престъпност.

Екскурзия дотам е достатъчна, за да видите и сами колко широк може да бъде диапазонът между красивата фантазия от филмите и реалността в живота и как приказките за очарование на всеки ъгъл всъщност са туристически номер.

За туризма във Франция, и по-специално в Париж, създаването на утопия, която почти няма допирни точки с действителността (или както казват медийните експерти - граденето на имидж), е основното колело, което задвижва мравуняци от хора около историческите забележителности.

Това важи и за други туристически маршрути - творческото използване на наличната история за създаването на образ, за който хората ще мечтаят, ще сънуват и ще искат да видят на живо, е механика за туризъм, стара колкото света.

Египет например има пирамидите, Индия - Тадж Махал, а Париж има измислената романтика, съществуваща повече във въображението на сценаристите от "Мулен Руж", "Амели" и "Полунощ в Париж", отколкото в самия град, където лукса и мизерията се държат за ръце, а барети носят само чужденците. 

Всеки пети човек на улицата идва от място извън Франция и това се вижда по опънатите около центъра матраци и палатки, откъдето клошарите на Париж посрещат тълпите на различни езици, включително и славянски такива.

Около големите атракции за туристите могат да се видят малки къмпинги на бездомници, чиято миризма е сравнима с тази от обществена тоалетна. Картинката е не по-малко знакова за вида на столицата, но услужливо за авторитета на града, се заобикаля при снимките за спомен.

Просяците също са навсякъде. Париж е един вид световна столица на просията, побрала поравно представители на различните етнически групи, приличащи на Хемингуей в късния му период, но без пушката в ръка.

Романтиката трудно се усеща, когато във въздуха се носи аромат на крайна бедност и когато стискаш багажа си в ръце, защото колкото и всеки да гледа в телефона си, задължително някой ще дебне към ципа на чантата ви с надеждата да я прерови, без да забележите.

Трудно е да мислите и за романтика, когато седнете в градинката пред Айфеловата кула и се опитате да си изпиете виното, игнорирайки плъховете, които се гонят на няколко метра от вас.

Домашният любимец на Париж също е нещо като туристическа атракция, защото може да се види на много места (най-вече около каналите на Сена) и подобно на гълъбите в центъра на Венеция, не се страхува от хората.

Като царе на туристическата спекула обаче парижани не поставят плъховете по картичките и ключодържателите си. Ефектът от нашествието на гризачи е очарованието на културния шок при първата ви разходка по централните улици на Париж.

Там е също недоумението защо сандвич от половин франзела с две парчета сирене струва някъде към 10 евро, защо трябва да доплатите 2 евро за лукса да обядвате в заведението и защо ако не говорите френски ви считат за половин човек и дори обслужващият персонал ви гледа като нещо, което току-що е изстъргал от подметката на обувката си.

Не може да се отрече обаче, че парижани са научили как да играят с илюзиите, създадени за тях от поети, писатели, художници и режисьори. И не само са овладели номера да ви заблуждават дистанционно, че градът им е магическо място, което няма проблеми, но успяват да печелят пари от това. Има какво да научим за владеенето на бизнеса с туристически фантазии от тях.

Но като пътуващи хора е важно да знаете, че колкото по-рано свалите розовите очила за френската столица, толкова по-вероятно е да не се разочаровате от ваканцията. Пътят на любовта към Париж минава през осъзнаването, че отношението към този град трябва да е амбивалентно - ще го обичаш и ще го мразиш едновременно.

   

Най-четените