Месец май, жега и прах от Сахара. В апартамента температурите удрят 32 градуса, а климатик няма.
Поредният работен ден от вкъщи върви към своя край, доближавайки ме към течното спасение, чакащо ме добре охладено в полупразния хладилник.
Да, точно така - говорим за бирата! Тази така сладка кехлибарена течност, способна с гъделичкащите си мехурчета и сатенена нежност да ни даде блажени моменти дори в най-тегавите дни.
Истински елексир на удоволствието и разтухата, дело на съвременни магьосници. Чакащ да бъде призован от бутилката или кена, по-ценни дори от лампата на Аладин, защото отговарят на две от основните ни желания през лятото - даряват ни спокойствие и свежест.
За бирата може да се говори много и въпреки че в България за традиционно "наши" се считат други алкохолни напитки, точно тя е залегнала трайно в ежедневието на българина.
"Да се видим на по биричка!" е сигурно най-честото предложение в дни като днешния. Самата идея повдига духа и разхлажда душата - да, важни са срещата с приятели и разведряващият разговор за големите и малките неща в живота, но още по-важно е коя е смазката, която помага за неговото плавно протичане.
"Цссст!", блаженият звук, който капачката или кенът издават при отваряне, е като мехлем за слуха на всеки осъзнат или неосъзнат ценител. А първата глътка... Ах, тази първа глътка, обикновено доста обилна, предизвиква експлозия от емоции и рисува върху дори най-изтощеното лице блага усмивка.
Хубавото на бирата е, че може да се пие с повод и без повод. Тя не е претенциозна и няма нужда от отрупана трапеза и специални мезета, а и обикновено се намира на една врата разстояние - тази на хладилника.
На бойното поле на живота най-добре е хладилникът да е винаги зареден с поне няколко бутилки/кенчета, защото не знаеш кога ще се наложи да посегнеш към тях. А бирата е универсалният войник на напитките.
Тя върви повече от прекрасно в горещите летни дни и се връзва идеално с плажа и шума на вълните. На кого са му притрябвали префърцунени коктейли с трудни за произнасяне имена, които по нищо не могат да се мерят с разхлаждащите функции на бирата. А да не забравяме, че това си е традиция - щом се стигне до морето, първата работа е да се седне в някое капанче и да се хапне цаца с добре изстудена кехлибарена напитка.
Универсалността ѝ личи от факта, че е перфектна за консумация и в зелена среда - парк, гора или планина. Надморската височина не плаши бирата! Мечките също.
А дори да не стигнете до почивка или екскурзия това лято, винаги остава удоволствието от консумацията вкъщи - с приятели или без, на тераса или диван, пред телевизора или компютъра.
Вярно, тя по-трудно се приготвя в домашни условия в сравнение с други напитки, но за сметка на това пазарът в момента предлага такова огромно разнообразие, че дори апетитът на най-претенциозния биропияч може да бъде задоволяван многократно и в най-различни форми.
Ако ви е обезл експериментаторски дух или просто ви е напекло слънцето, имате възможност да замените традиционния ѝ вкус с такъв на череши, мед и билки. Не ги отписвайте с лека ръка - тези аромати изкачват питието до нови, често непознати висини. Стига да има нужда от разнообразие, човек трябва просто да посети едно от онези бутикови магазинчета, събиращи екзотиката на крафт пивоварните от целия свят.
Чудно нещо е бирата. Стига да е добре охладена, тя може да направи чудеса.
Може да премахне умората от дългия работен ден, може да допринесе за качествената почивка, може да излекува ранено сърце и да сближи непознати.
Ако обаче не е охладена, рискът да се постигне обратният ефект е огромен. Да сервираш топла бира е като дадеш заплата с пари от монополи - уж е същото, ама не е. Може да ти донесе само "благословии" и обезсмисля целия жест.
Но като всяко удоволствие и тя трябва да се консумира с мярка.
Иначе ефектът е обратен, а магията се губи. А именно малко магия е нещото, от което се нуждаем след тежък работен ден или в една "извънредна ситуация".
Така че наздраве и нека лятото се чувства поканено да се задържи за постоянно! Ще го посрещнем готови.
