България може да се поздрави, защото влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г. е факт.
Голямото "Браво", което си казваме, никак не е без покритие - пътят към него започна още през 1997 г. Рафтовете бяха празни, убеждаваха ни, че маргаринът е по-полезен от маслото, пърженият салам "Камчия" беше честа вечеря и тъй като нямаше хляб по магазините, си го месехме у дома.
Валутният борд сложи край на финансовата мъка, макар и не рязко като ръчна спирачка. А после...
После ни приеха в Европейския съюз, границите паднаха, народът се разщъка по белия свят и заживя по-спокойно.
Шоумени и обикновени хора се присмиваха на политиците, чиито сълзи капеха по прясно подписаните договори с Брюксел, като в същото време вече осъществяваха първите си ваканции в лелеяната Гърция и щракаха с едновремешните фотоапарати-сапунерки забележителностите на Италия и Франция.
Заедно с това свикнахме да държим евро в ръцете си. Да смятаме лев-евро. Да обменяме с евро.
Каква по-логична стъпка от това самите ние да започнем да плащаме в евро? Не само заради валутния борд, който така или иначе сменя лева с BGN - Bulgarian Nominal. А най-вече заради факта, че България извлича само ползи от европейската си интеграция.
Свободата на пътуване е само брънка в набора от свободи - на образование, на търговия, на споделяне, на обменяне на мисли, идеи и стоки.
Ние няма да изгубим нашата идентичност в морето от европейски свободи с еврото; ще я затвърдим.
Догодина по това време хиляди европейци ще държат евро монети с лика на Паисий Хилендарски и Иван Рилски - най-българските ни светци. По същия начин, по който години наред ние държим монети с Витрувианския човек, Моцарт, крал Хуан Карлос I и други.
Ще имаме възможност да разкажем на всеки европеец кои са светците на българските монети, кой е Мадарският конник, защо всичко изброено е толкова важно за нас, за българите, за България.
От това по-голямо утвърждаване на идентичността ни - здраве му кажи! България е съхранила езика, фолклора, културата си през общо почти 700 години робство. Страховете, че ще се изгубим, като сменим една отдавна сменена валута са разбираеми, наистина разбираеми, но, повярвайте ми, напълно и истински неоснователни.
Човешко е да се плашим от промените, ненужно е да се плашим от европейския ход на страната ни.
Това, което може би, само може би трябва да ни плаши, е лакомията.
Тя не е изконно родна, а налази хищно и в Хърватия при приемането на еврото, където цените спекулативно подскочиха до тавана. А после... после държавата тропна здраво по масата и ситуацията се нормализира.
Така че честито ни евро и смело към Европа, към която принадлежим!
Ний пристъпваме с омая, о, богиньо, в твоя храм...
