Ммм, дубайски шоколад...
Тюрлюгювеч от млечен шоколад и крем от шамфъстък, към който човешката развинтена фантазия е турнала и кадаиф с тахан. Звучи като сладолед с карамел, в който някой ненадейно е прибавил юфка, или пък като торта "Гараш" с насипана вътре луканка.
Въпреки това шоколадът е хит и потребители в социалните мрежи трескаво питат откъде да се сдобият с къс преработено какао, пълно с ядки и кадаиф.
Затова е време дубайският шоколад да бъде безмилостно побългарен! Време е за:
Шоколад с лютеница и бахур
Веднъж Иван Звездав каза, че няма друго истински българско ястие освен лютеницата. Това сарми, мусаки и баници го има навсякъде, лютеница има само при нас. По-патриотично е от шамфъстъка за Дубай даже!
Затова първият вариант на българския дубайски шоколад задължително трябва да съдържа лютеница. Яркочервеният ѝ цвят умело конкурира яркозеленото на крема от шамфъстък, консистенцията е малко по-гъста и по български грубовата, което е добре.
Само с лютеница обаче звучи много постно, затова вътре ще има и парченца бахур.
Едно парченце и си там... До хладилника. За да си налееш ракия, за да прокараш шоколада.
Шоколад със сланина и крем от червено вино, 12 градуса
Сядаш, отваряш едно блокче и нищо друго не ти трябва.
Готвачите по телевизията хабят червеното вино, като го изливат в манджите си, само че за нас мястото му е в схемата маса - уста - стомах. Особено в хладното време, в което червеното вино има многопрофилно действие - за настроение, за затопляне против вируси, против уроки, против посещение на данъчните.
Сланината пък е другият стожер на есенно-зимната трапеза и ще се топи в устата с лек дъх на прасе и праз.
Калориите са два пъти повече, отколкото в дубайския шоколад, но на истинските български кулинарни ентусиасти това не им е важно.
Шоколадът се сервира с червено вино, разбира се. Може и с розе за дамите, ако последните въобще се навият да хапнат такова нещо и не са на диета преди фирменото парти.
Шоколад със сутляш. Опционално - с ашуре
В българските детски градини продължават да текат експерименти децата да бъдат накарани да консумират тези ужасии.
По-големите пък масово влачат тежки спомени за същите десерти, потръпват при споменаването им, започват да си гризат ноктите и дори са готови да отидат на акупунктура, за да проядат най-накрая ориз, варен в мляко и наръсен с канела.
Решението е да натикаме сутляша и ашурето в шоколад и от кофти спомен да ги превърнем във вайръл сензация.
За целта можем да наемем и няколко инфлуенсърки със съмнително подпухнали устни, които сластно да отхапват от шоколада и да се оставят оризът и ашурето да се стичат по деколтето им, като оставят белезникава следа по пътя си.
И после - вайръл ли бе, да го опишеш...
