Какво се случва, когато хора, които не се возят в градския транспорт, решат да оптимизират същия този градски транспорт? Хаос - ето това се случва.
От 1 януари Центърът за градска мобилност (ЦГМ) трябваше да оптимизира возенето из столицата и да го превърне в песен като от реклама на омекотител, но вместо това направи закупуването на билети и карти достойно да замести теста на МЕНСА.
Билетите, които се продават от шофьора, се валидират под точно определен ъгъл и на точно определени сантиметри от четеца. Носете си линийка и транспортир!
Едната карта можеш да си я купиш навсякъде, включително в метрото. За сметка на това много трябва да я пазиш, защото май е направена от изостаналите от календарчетата на "Пайнер" картони.
Другата карта е по-бутиково изделие тип "пластика за намаление в супермаркет" и се продава само в наземните пунктове на ЦГМ. Една от двете карти може да се зарежда онлайн, но видеото, което от Центъра са лансирали, изисква поне четири гледания, за да разберем коя карта как и къде можем да заредим.
По-вероятно е дотогава да сме се отказали и да сме си заредили не карта, а колата за 30, че да стигнем до офиса някак си.
Картите само за метрото и за една линия отпадат, защото според Столичния общински съвет са пренебрежимо малко хората, които успяват да стигнат от точка А до точка Б само с едно превозно средство. Не че няма истина в това твърдение...
За сметка на това вече има билети за време, които обаче не са билетите за време, познати ни от Западна Европа. За тези билети за време се налага да сте оборудвани с калкулатор и таймер, както и с точни пари, защото е по-вероятно да ви глобят, отколкото да сте се ги използвали правилно от първия път.
Но това не е всичко, приятели! Има и дневна карта, както и 24-часова карта!
Сега, някои по-наивни и незапознати неуместно ще се зачудят каква е разликата, а от ЦМГ все още не са пуснали разяснителен клип точно по този въпрос. Разликата е, че дневната карта е нещо като Пепеляшка - автоматично изтича в полунощ и ви оставя чувството на не съвсем разумно изхарчени 4 лева.
24-часовата карта е за онези, които се успокояват от лукса и по-скъпите придобивки. Струва с два лева повече и предоставя цяло денонощие из вълшебния свят на софийския градски транспорт с прилежащите му преживявания - блъсканица, странни миризми и въпроса "Тука ли ще слизате?".
Аз лично след всички тези обяснения от страна на Центъра за градска мобилност успях да направя само едно - да извадя картата си за всички линии и да я целуна с благодарност, че все още не ми е необходимо второ висше, за да я заредя.
След това се сетих, че ако за нас висшата математика, наречена столичен градски транспорт, е мъчна, то за гостите на София, особено онези, които не знаят български език, тя ще е направо невъзможна.
Трудно ще обясним на един чужденец коя карта за какво служи, къде може да се зареди и защо общината е вкарала около 2-милионен град в подобна хамалогия, защото този въпрос ще изникне най-късно на втората минута.
Разбира се, напълно възможно е зад нововъведенията на Столична община да се крие някаква недоловима на пръв поглед умисъл. Може би оттам се надяват по този начин да съберат данни за средното IQ на столичани и да видят колко от тях биха се справили в средностатистически телевизионен куиз.
Може пък целта да е масово да преминем към електрически тротинетки и велосипеди и така из София гордо да странстват празни призрачни трамваи, тролеи и мотриси.
A може и да не търсим скрит замисъл и с примирение да зазубрим кой билет, пардон!, карта, за какво е, откъде се купува, как се зарежда, под какъв ъгъл се валидира и в кой дом трябва да е Луната, за да ни го признаят за валиден.
После с лекота ще преминем теста на МЕНСА.
