Кога за последно изживяхте концерт?
Не просто да присъствате, за да може да се отбележите после във Facebook или да качите снимка в Instagram, а за час и половина-два да се потопите в музиката на любима банда или изпълнител заедно с хилядите хора около вас, да танцувате, да пеете, да крещите, да се смеете.
Замислих се за това в разгара на лятото, заобиколен основно от по-млади от мен хора, много от които вдигнали над главите си смартфони, насочени към сцената, където свири любимата им банда.
Иде реч за концерта на Arctic Monkeys в Бургас, на които, признавам, не съм запален фен. Мога да разпозная едва 3-4 песни, които съм чувал през годините, но въпреки това и въпреки някои организационни слабости на събитието се постарах да се забавлявам в този августовски ден.
След като нашенците от Jeremy? създадоха настроение в жегавия летен следобед, а след това младите Inhaler (според мен е трябвало да дойдат и те с придружител като тийнейджърите в публиката) го убиха със забравимо звучене, дойде време за самите Arctic Monkeys. Ако си с нагласата да послушаш музика и да потанцуваш, еуфорията на истинските им почитатели лесно те увлича - знаете как е на концерт.
Британците звучаха добре, а вокалистът им Алекс Търнър се раздаде с премерени елвисоподобни движения на сцената, за да компенсира застиналостта на пластичните си колкото дървета колеги, които със старание и професионализъм, но пък без емоция изпълняваха всяко парче. "Обичам го, бе!", каза момиче на не повече от 20 на своя приятелка за "Сашко", както скандираха те и другите фенки по Търнър.
Тази емоция обаче се губеше сред други иначе видимо отдадени фенове - припяващи си тихо песните, носещи мърч на бандата, но присъстващи само телом, но не и духом.
Именно това ме обърка - че аз, случайният зрител, сякаш бях много по-истински на концерта на бандата, за която не ми пука особено, от нейни истински почитатели.
Докато се възползвах от енергичния ритъм на някои от парчетата, за да раздвижа 30+ годишни схванати от бачкане на бюро кокали, млади фенове стискаха здраво смартфоните си и конкурираха по вдървеност някои от музикантите.
Вместо да плува в ритъма на парчета като Brianstorm (едно от трите, които мога да позная), съзнанието им беше фокусирано върху дисплеите на устройствата. Телата им, вместо да се лашкат бясно наляво-надясно и да изразяват удоволствието от слушането на любими песни на живо, само леко се поклащаха, да не вземат да развалят тъй ценния кадър.
Защо?
Защо жертваш шанса да изживееш музиката и да си създадеш истински спомен, за да заснемеш изкуствен видео такъв, който след това ще гледаш 2-3 пъти и ще качиш някъде за десетина-двайсет-сто лайка? Защо се изолираш от тълпата и енергията ѝ, за да се капсулираш в ролята си на статив за смартфона?
Защо опосредствяваш контакта си с любима група, за която си дал пари да видиш на живо, а вместо това я гледаш през екрана - дори не на големите екрани до сцената, защото нямаш видимост например - а през малкия екран на смартфона си?
Като всички вас и аз съм гледал live изпълнения на любими банди в YouTube, особено от концерти, на които поради една или друга причина не съм имал възможност да присъствам. Добрите сред тях - т.е. изглеждащите и звучащи прилично, никога не са били снимани от аматьори в публиката с телефон, а са били дело на професионални екипи с качествена техника.
Ще ме прощават снималите така съсредоточено Arctic Monkeys, но и техните видеопроизведения едва ли са достатъчно сполучливи, че да си е струвало да прекараш концерта като пътен знак.
Разбирам да снимаш себе си и приятели сред тълпата, че дори да направиш 30-секунден клип, за да зарадваш или подразниш приятел, който не е успял да дойде. Не мога да разбера обаче къде е удоволствието в това да спреш да си част от публиката на място, за да си оператор на някаква си друга, имагинерна публика - познати и непознати в TikTok, бъдещето ти Аз, което си спомня как си е пропиляло концерта, и пр.
Любопитен за отзивите от събитието - а и защото за пръв път смартфон феноменът ми прави такова ярко впечатление - се зачетох из коментари във Facebook. Там мнозина обвиняваха "децата", че са им пречели да виждат сцената с телефоните си. Всъщност за това фактор е и избраната локация за концерта, но за друго искам да се хвана - смартфоновото концертно преживяване не е характерно само за "децата".
Недалеч от мен стоеше побелял мъж, македонец, ако се съди по говора му, който също изкара половината концерт в дървесна поза с телефон в ръка.
Той - и други като него - са живото доказателство, че опосредствяването на концертното изживяване и дистанцирането от музикантите не е характерно само за онова поколение, за което TikTok е предпочитана социална мрежа.
Именно това опосредствяване на връзката с творците, които ни радват с изкуството си, е сякаш неизбежно последствие от технологичното ни настояще, че може би и от пандемичната ни изолация.
Комуникираме помежду си през устройствата си, дори когато стоим на една маса, "консумираме" музика през устройствата си, дори когато музикантите са на 20 метра от нас и искат да ни накарат просто да танцуваме и да живеем за мига.
Наречете ме старомоден, но май ще продължа да не снимам концертите, на които ходя. Нямам клипове от предни такива, с които да се похваля във Facebook или Instagram. Но пък помня скачането в края на Take a Look Around по време на задушаващия концерт на Limp Bizkit във "Фестивална" през 2009 г. Помня как се кефих на енергията на бегло познатите ми Skindred на един Spirit of Burgas и колко рязко усетих липсата на такава в сета на Deftones след това.
Помня как си намерих пространство доста далеч от сцената на стадиона в Бургас за концерта на Godsmack през 2015 г., за да мога да скачам на спокойствие. Помня - не толкова приятен спомен - как изнасях с непознат някакво припаднало момиче към медицинския пункт по време на концерт на Dubioza.
Помня колко впечатлен бях от това как Димо от P.I.F., светла му памет, изпълняваше песни на Pearl Jam на трибют в "Кино Кабана"...
Че и концерта на Arctic Monkeys имам с какво да запомня, нищо че не съм фен. И отново - наречете ме старомоден, но ме е яд за онези - по-млади и по-стари от мен - които въпреки че са били там, ще си спомнят този концерт с кофти клипчета на телефоните си.
