Ех, да си дете в днешно време!
В модерните рецептурници в детските градини вече се срещат кинова, авокадо, манго, фурми. Из менютата, достъпни и онлайн, намираме пълнозърнести спагети с доматен сос, крем супа от броколи, кисело мляко с пресни плодове, шоколадов крем.
Като деца се молехме храната да прилича поне малко на тази у нас, иначе стомахът прави цигу-мигу до заветното прибиране от градина, а върху главите ни се сипеха люти закани за изсипване в гърба, крадене от Торбалан и, може би, световен ядрен конфликт, ако не си изядем храната.
Сега никак не е рядкост наследникът да се прибере и да даде заявка мусаката или пък макароните със сирене да бъдат приготвени точно така, както "лелите" са ги сътворили в кухнята на детското заведение.
А едно време имаше толкова гадни ястия, че още си ги спомняме и като ги видим в чиния, търсим психотерапевт, толкова дълбоки са травмите. Ето за какво говорим:
Пиле фрикасе
На теория пилето фрикасе е богато френско ястие с пилешко, жълтъци, изобилие от масло и гъст сос.
На практика в детската градина пилето фрикасе представляваше блюдо с мистериозна и изменчива консистенция, която би озадачила и Нютон. Вътре отчаяно плуват няколко късчета пилешко плюс парчета мазна кожа, които игриво шават наляво-надясно под лъжицата.
Белият сос е според фантазията на готвача - от рядък и блудкав до такъв с гъстотата на лепило за тапети. Французите може и да влагат жълтъци и масло в своето фрикасе, но на родна детско-градинска почва подобни продукти често се отхвърляха като буржоазна глезотия.
Всичко това, обединено в една чиния, правеше пилето фрикасе непоносима за преглъщане манджа, а заплахите, че ще ни я изсипят във врата, звучаха леко примамливо.
Кюфтета в сос
Тук ситуацията е горе-долу като при фрикасето.
Комбинацията от кюфтенца и сос звучи апетитно, само че корифеите на черпака в детската градина живееха с намерението да ни докажат, че ястието може да е и отблъскващо. Трактовките на тема "сос" бяха две - "бял" и "червен" - и тази кулинарна мартеничка беше изфабрикувана от какво ли не.
Така например червен сос можеше да е плътна като доматена салца смес, а можеше и да е редичко претоплено гаспачо, в което унило плуват топки кайма с ориз. Можеше да има домати, а можеше и да е вода с червен пипер. Тука има, тука нема домати, тука има, тука нема кюфтета. И без това не бяха от месо...
Белият сос обикновено се състоеше от вода и брашно. Бял ли е? Бял е - яжте тогава!
Мляко с ориз
Тази турска фантазия от мляко, ориз и канела е родена в Ориента, за да срещне своя крах в кухните на детските градини.
Бас държа, че някой, който ненавижда деца, някъде е прочел оригиналната рецепта за сутляш и е изпратил съобщение до градините да направят всичко възможно да не го приготвят по нея. Да им е гадно на малките! В алпака купичките се съдържаше всичко друго, но не и типичния за Турция десерт с бисерен ориз, сварен в подсладено мляко.
По незнайни причини детско-градинският сутляш имаше блудкава и разкапваща се текстура, която, ако се спазва рецептата, няма как да се получи. Загребваш с лъжичка и пътечка от течност и ориз започва да се точи обратно към алпаката. Самият ориз ту беше разварен до каша, ту хрупаше между млечните зъбки, за да напомни, че животът понякога е лош и несправедлив.
Канела и ванилия? Ако въобще ги имаше - бяха по една щипка. В крайна сметка детската градина не ти е ресторант.
Малеби
Някои хора се чудят какво е търсил човекът, когато е разбрал, че пчелният мед е много вкусен.
Аз се чудя кой е решил, че смес от оризово нишесте, мляко и захар може да е апетитна. В детската градина пък прясното мляко не беше на почит и се приемаше, че водата има почти същите свойства, демек - течна е.
Като следваме тази кулинарна логика, пред нас се озовава клатещо се, подобно на желе изобретение, което нашепва тихичко с всяко помръдване: Не ме яж, не ме яж...
Към тази подточка, в зависимост от детската градина, могат да попаднат и ашурето, кисèла, нишестените кремчета в психеделични ярки цветове, макароните на фурна, както и макароните със сирене и с изненадващ кулинарен туист - две супени лъжици бяла кристална захар отгоре.
Истински кошмари в кухнята, но не с Манчев, а в детската градина...
