Старите снимки от Южното Черноморие носят вълна на особено разочарование. Кадрите, направени отдалеч и отгоре, са лишени от бетон и мастодонти от по 10 етажа и пет крила, че да се побере всичко, жадно за ол-инклузив.
Под тях ехтят виртуални въздишки за морето от едно време, които обаче са прекарани през призмата, наречена "Бяхме млади и безгрижни".
Защото ако фотографът не беше снимал удобно от птичи поглед, а беше запечатал целия натюрморт, който моето поколение завари непокътнат и през 90-те години, щеше да покаже и една смазваща настроението мизерия.
Морето от едно време, до което и ние се докоснахме, беше лишено от всякаква хигиена.
Извън няколкото прилични хотела, които надничат от поизбелелите снимки, налични бяха предимно мизерни бунгала. Голяма част от тях бяха изработени от метал и вътре ставаше сауна, без този ефект да е ни най-малко желан. За тоалетните е по-възпитано дори да не говорим.
Спомените за тази част от почивката обаче мозъкът на мнозина удобно е заличил по подобие на прецакан харддиск. Такъв е човешкият ум - склонен да забравя лошото и да помни само хубавото. Но моят мозък като че ли отказва да забрави...
Ето, да си спомним изхранването по морето, което дълго след 1989 г. носеше дъх на социализъм, щипка "Балкантурист" и забравено на котлона варено зеле. Оруеловата реалност, която цареше както по столовите, така и по малкото налични ресторанти, хем не беше вкусна, хем не беше разнообразна, хем не беше и евтина.
На плажа пък, който носталгиците си спомнят чист от шезлонги и чалга, беше и чист от каквито и да било забавления.
Ядеш, ако си носиш, пиеш, ако си си взел, и тупаш нервно белот, ако можеш. С други думи - не, мерси.
Че окепазиха българското Черноморие - окепазиха го до голяма степен. Но мога да се хвана на бас, че ако за седмица се върне онова старото море, навикналите вече на глезотии български туристи ще са крайно недоволни. И ще сменят розовите коментари със справедлив яд.
Именно понеже бъркат изобилието, което младостта е давала тогава, с изобилие, което уж сме имали в миналото.
Морето от миналото обаче си остава оскъдно преживяване, по-скоро колкото да се махнеш от напечения град, отколкото наистина да се забавляваш и да разпуснеш.
Морето от настоящето... то си има своите плюсове. Черноморието ни още предлага недокоснати плажове и тихи курорти, стига да ги поискаме.
Пандемията преобрази даже и легендарния Слънчев бряг, който отново се превръща в семейна дестинация.
Така че вместо да търсим и страдаме по някакво неслучило се минало, по-разумно е да се опитаме направим настоящето по-приятно.
Като междувременно спрем да идеализираме мухлясалите бунгала, задушната и омазана до тавана столова и плажът без кьорав шезлонг. За наше добро е, повярвайте ми.
