"1, 2, 3..... 12! Ууууууу!" - чуваме вече оттук-оттам приповдигнатото броене на утрешните "големи". Забраниха им да правят балове, но пък не им забраниха броенето и изпращането на открито. Дали обаче всичко ще завърши така идеалистично, както се случва само в главите на 19-годишните?
В писмо до премиера хиляди зрелостници лично поискаха той да им разреши поне да се съберат с класовете и да изпратят "уважително изминалите години".
След като дълго чаканото събитие, планувано от някои с години, не може да се осъществи в пълния му вид и балове засега не може да има, те искат поне да имат изпращане в училищния двор.
Сами признават, че са срещнали и критика за инициативата си. Но видяхме и как една политическа партия, която уж защитава хорските интереси, също събира хора, също на открито и също за да повикат заедно. Разликата беше, че те крещяха срещу всички "злини" на света (като 5G, ваксини и т.н.), а не брояха учебни години.
Но да се върнем на учениците. След дълги години залягане над учебниците и последвалия хаос с изпити, оценки и кандидатстване в университети, това е най-малкото, което заслужават - да се съберат и да повикат и попеят заедно.
Заслужават, разбира се, и истински бал. Но на този етап, за съжаление - тяхно и на родители (а също и на фризьори, гримьори, ресторантьори и хотелиери, които имат да наваксват след криза), това не е възможно.
И премиерът не дръзна да откаже на емоционалния призив, затова разреши на "децата" да се съберат и да си направят изпращане.
Пък и с какви очи би могъл да им забрани, ако вече е разрешил да се провеждат сватби на открито?
И така, в крайна сметка, ресорните министерства - МОН и здравното, сега кроят планове как точно да се случи въпросното изпращане, с обещанието и на власти, и на абитуриенти, че то ще е разумно, при строги правила и без други гости.
Министерските кроежи обаче много скоро ще заприличат на абитуриентските рокли - внимателно скроени и ушити, но за часове добили вид, за който дизайнерът не иска да знае. Така Ананиев и Вълчев може сами да не искат да разберат какво ще се случи с внимателно съшиваните от тях правила.
Разбира се, няколко представителни абитуриенти може и да обещават разумност, мерките за сигурност да са много строги и категорични, а целта официално да не е да се покажат рокли, токчета и възможности. Но нека да погледнем не така идеалистично на нещата, както може само един млад мечтател.
Събирането на открито още не беше разрешено, а вече видяхме няколко ученически "шествия" в страната. Това не изглежда като подсказка, че те са много навити да спазват някакви си правила.
Не беше и чак толкова далече времето, когато и ние бяхме зрелостници. Времената и нравите може и да се менят, но хормоните сред тийнейджърите са все така постоянна константа. Да добавим към това емоцията от завършването, скритата под сакото "домашарка" в "патронче" и няколко хиляди зрелостници, които не се интересуват особено какво се случва извън зоната на собственото им очарование.
Никой не очаква - вероятно дори и най-скромните, тихи и ученолюбиви ученици - че нещата ще преминат кротко и без ескалация на настроението, дори да не говорим за истински бал. Нито че всички просто ще покрещят от два метра разстояние един от друг и ще се приберат по домовете си.
Наивно е да мислим, че два месеца на тийнейджърите в изолация, както и 12 години "мъчилище" ще свършат с помахване за сбогом. Ясно е, че ще има емоции, и повече от ясно, че социалната дистанция в този етап от живота не е нещо, към което зрелостниците се стремят. И много скоро никой няма да помни нито за извънредни мерки, нито за вируси.
И ние сме виждали как иначе прилежни ученици потъват в опиянение и страстни целувки, а само часове по-рано са носили училищното знаме и са обещали на родителите си "умната". И за изпращането в училище се обещава разумност, но знаем колко лесно се потъпква тя, както и че "ще се избухва като за последно".
Далеч сме от мисълта да слагаме всички под общ знаменател, както и от представата, че апокалипсисът ще настъпи след въпросното абитуриентско изпращане. Вероятно голяма част от зрелостниците ще покажат, че са загрижени за своето и на близките си бъдеще, че са информирани и разумни млади хора, на които спокойно можем да оставим утре делата си.
Но много упорито тази отстъпка с изпращането напомня на един стар вулгарен виц, в който се говори за глава без рамене.
