Вече три минути се взирам в монитора си и не мога да разбера повече от две думи.
Съчетанието от букви пред мен би трябвало да е на български, но е написано с толкова правописни грешки, че е нечетимо. Липсата на препинателни знаци допълнително затруднява разчитането на поста в една от социалните мрежи, в който се мъча да вникна.
Постепенно търпението ми се изчерпва и филологът в мен не издържа, още повече, че май ми се вижда, че авторът на главоблъсканицата има българското знаме на профилната снимка. И правя забележка.
Отговорът ме вцепенява - "Не сме в група за правопис!". Дословно, може би даже без удивителната. Не ми е за първи път...
Някой би се зачудил защо не подмина снизходително, затова веднага пояснявам - получавам подобен отговор притеснително често.
По едно време даже си бях измислила идеалния контракоментар и риторично питах авторите на "Да не сме в група за правопис?!" дали само в часовете по математика смятат колко е 2 и 2, или си правят сметката и в магазина например.
Усещах, че понякога отсрещната страна гузно се замисляше върху граматиката си и осъзнаваше, че не може сметките да са по-важи от собствения ти език. Напоследък обаче е много по-вероятно да получа порой от нападки как въобще съм посмяла да повдигна въпроса за правописа.
Е, та нали в началото винаги е било словото?
България е съхранила през вековете езика си, за да го почитаме и упражняваме правилно, не за да му се подиграваме.
По мое мнение да пишеш неправилно - не да допуснеш неволна грешка от незнание, а да бъркаш цели думи и фрази - е именно подигравка.
Демонстрира пълно незачитане на българския език и богатството му и го казвам (добре де, пиша) с пълното съзнание, че езикът ни е сложен и правилата му невинаги са лесни за усвояване. Но пък тази сложност би трябвало да ни накара да го ценим и пазим още по-настървено.
Да го браним и да настояваме научаването му да е ако не преди, то абсолютно наравно с 2-и-2-то.
А вместо това търсим криви оправдания за неправилното писане и все по-малко ни е срам от неграмотността. Та нали си имаме причина за нея - не сме в група за правопис. След глуповатите оправдания като нищо ще започнем и да ѝ се радваме!
Понеже "Не сме в група за правопис" всъщност се превежда като "Не ми пука достатъчно за българския език".
Или пък като "Не ме е грижа достатъчно за българския език, за да спазвам правилата му ежеминутно". След подобна фраза закичването с българския трибагреник или с ликовете на Вазов и Ботев е напълно излишно, малко лицемерно и напълно недостойно.
Пък и групи за правопис всъщност няма.
Вместо това е далеч по-разумно да приемем, че целият ни живот, заедно с все интернета и социалните мрежи в него, е една огромна група за правопис.
И там да правиш грешки е човешко, стига грешките да не са нечовешки*.
___
*Репликата е на доцента по езикова култура и по история на новобългарския книжовен език Владислав Миланов от Софийски университет "Свети Климент Охридски".
