Истинският, хубав, здрав, кучи студ се оттегля. Онзи, дето "щипе бузките" като далечна и любвеобилна роднина, и от който ти се завива свят. Едва ли вече температурата ще падне под минус 10 градуса, дори и нощем, за жалост на миниатюрната група любители на мразовитите температури, сред които се числи и авторът на този текст.
Почти всички в България предпочитат лятото и топлото време, а зимата и най-тежките ѝ януарски дни изживяват като Божие наказание.
За тях през този период трябва да се премине със стоицизъм, търпение, залостване вкъщи и затопляне чрез парно, климатици, духалки, камини, няколко слоя завивки, интимни ласки под тези завивки и дори опознаване на офертите за лятна почивка, че да ги стопли мисълта "Пак ще бъде лято!".
Но ни има и нас, крехкото малцинство любители на истинската зима, за които студеното време е единственото хубаво време. Период, който осмисля необходимостта да се преживее останалата безлична (разбирайте с положителни температури) част от годината.
Затова на изпроводяк на якия студ ще си позволя да изложа аргументите ни, за да не ни гледате сякаш ядем дюнер на веган събитие, когато кажем колко хубаво нещо е студът:
Ген
Ако родът ти до девето коляно е раждан и расъл южно от Подбалканския път и на 100 км от Рило-Родопския масив, е съвсем естествено да не се чувстваш добре при минус 10 градуса. То е в ДНК-то.
И обратното - хора с по-адаптирани за студено време гени не се чувстват физически добре в жега. През лятото, при температури от 30 нагоре, те не живеят, а оцеляват, докато лежат, цвърчат и дишат тежко, а до мозъка им не достига достатъчно кислород. Така прекарват цели месеци в мъчителната мъгла на безсилието и липсата на какъвто и да било тонус.
За тях денят през лятото не е време за излизане навън, защото само от идеята за 35-те градуса, които чакат да ги смажат, кръвното им пада с поне 10 пункта и ги заболява глава. Те просто вегетират месеци наред с единствената надежда, че пак ще дойде зима.
Тонус
Зимата е времето, в което тези неспецифични за тукашния климат организми се възраждат за живот. Колкото повече пада термометърът, толкова повече разцъфтявят те, а спад под нулата е истински празник за тялото и душата им.
Такива хора се чувстват по-енергични и тонизирани, когато е студено. Обичат да излизат поне за малко на минус 15, за да го усетят, а после хубавичко да се сгреят. С радостно оживление следят прогнозата и усещат удовлетворение чак когато дневният максимум стигне около минус 7 по Целзий.
Тогава настава техният момент. Времето, в което излизаш, студът те сграбчва и рязко минаваш на три предавки по-нагоре, за да се адаптираш. Не чувстваш, че ти е студено -чувстваш самия студ. И е приятно и еуфорично.
А в това време другите хора обикновено са пред плач и планират с какво да се оправдаят, за да останат хоумофис или да не ходят на работа, за да не им се налага да излизат навън.
И, не, харесващите студеното време не обичат да им е студено - това са коренно различни неща. Обичат навън да е минус 10, а те да са подготвени с необходимите катове термо бельо, чорапи от вълна, обувки, яке и бъф. Същите, за които са дали 1-2 заплати през годината и които струват с пъти повече от летните им дрехи.
Тези хора обожават да инвестират в екипировка за студено и дори - от българска гледна точка - екстремно време от например минус 20 градуса. Прекарват цяло лято в маниакално търсене на разпродажби на скандално скъпи скандинавски изделия от мериносова вълна и дори носят такива тениски през юли, кълнейки се, че помагат и при жега.
Защото екипировката им позволява да се радват пълноценно на любимия си студ - няма лошо време, има неподходящо облекло, както казват скандинавците.
Зима
Навън не просто е студено, зима е, и с малко късмет има и сняг. Любителят на студа обикновено е любител и на зимните спортове. За него нищо в топло време не може да се сравни с естественото загряване от усилена физическа активност при студ. И няма нищо по-приятно от почивка и топла храна след ден на ски или ходене из планината в студа, на вятър и по възможност - виелица.
А за доста хора просто няма и нищо по-хубаво от ски.
Освен това едно е да караш ски или да качваш връх на температури около нулата и съвсем различно - да го правиш на минус 10-15. Второто е по-предизвикателно, по-гъделичкащо. Потенциалната опасност от студа и по-лошите условия в планината и преодоляването им са специфична тръпка, от която просто имаш нужда.
Да качиш Черни връх или Мусала през лятото и през зимата се две коренно различни занимания. Второто е с лек намек за екстремност и е в пъти по-удовлетворяващо да изпиташ тялото и възможностите си при подобни условия. Е, и после да се похвалиш с леко злобно превъзходство, докато другите потръпват инстинктивно само като те слушат.
Здраве
Студът калява, а на наистина мразовито време в Самоковско казват "здраво време". Никой не се е разболял или настинал от студ, противно на вечния ужас на топлолюбивите и на зиморничавите. Проблемът са по-скоро ниската влажност и най-вече затоплянето в помещение с много хора след това.
Зимата е времето на епидемиите, настинките и грипа не защото сме навън на студено, а защото не сме и стоим повече в затворени помещения.
На студено и през зимата се спи по-добре - защото нощите са по-дълги и липсата на светлина кара организма да произвежда повече мелатонин. А и излагането на студ гори енергия и носи специфична, приятна умора, която също помага за хубав сън.
Още повече зима
Естественото влечение към студа и зимата дават възможност да видиш истинските зими и студ. Много хора, например, искат да видят Северното сияние, но просто не са в състояние да преглътнат, че върви в комплект със зимата на Арктика.
Не че има човек, роден в България, който може да издържи дълго навън на минус 20 градуса, но студолюбивият не страда, не мрънка и за него това не е безсмислена форма на мъчение.
Защото него да се запознае със зимата на Лапландия или Сибир е такъв копнеж, какъвто са Карибите и Бора-Бора за топлолюбивите. За него гледката на безкрайна снежна шир, замръзнали езера и скована земя е също толкова прекрасна като тази на плаж със ситен пясък и палми за топлолюбивия.
А и неговото време, наистина мразовитите дни, са едва няколко и не всяка година. Уви.
