Тютюнопушенето е вреден и отвратителен навик и в това няма спор. Няма и каквато и да било причина или мотивация, които да го оправдават.
Няма спор и по въпроса, че хората, избрали да не пушат, имат пълното и абсолютно неоспоримо право да не бъдат тровени като пасивни пушачи, нито да им бъдат натрапвани цигарите по какъвто и да било начин.
Който е избрал да пуши, е длъжен да се съобразява с тези, които не го правят. Да спазва наложените законови ограничения и да не пуши на закрито и на местата, където това е забранено. Да проява допълнителен такт и да не пали на места и на открито, където има много хора и би могъл да ги дразни с дима и миризмата.
Казвам ви го като пушач.
Пушач, провокиран от решението на Нова Зеландия изцяло да забрани продажбата на цигари на бъдещите поколения, което прави темата още по-поляризирана.
Съсипването на собственото здраве с вреден навик е избор, който, стига да не пречиш на останалите, остава личен, заедно с последствията от него.
И преди да кажете, че последствията ги плащат всички, защото налегнатият от болести пушач опира до здравната каса и обществените здравни вноски, ще ви напомня още поредица лични избори, които също рано или късно натоварват здравната каса и обществения ресурс - нездравословно хранене, застоял начин на живот, рисково шофиране, хазарт, алкохол, дори и по-травматизиращи спортове.
Ако сме съгласни всяко едно нездравословно поведение да бъде санкционирано с по-висока осигурителна тежест или нещо подобно, нека е така. Но нека наказанието е справедливо и да не е само за пушачите.
Пушач, който спортува, храни се здравословно, не пие и умее да отработва стреса по безопасен начин, едва ли е по-скъп за публичния ресурс от непушач, който тежи 200 кг и пие по половинка ракия всяка вечер.
А това също са избори, и от гледна точка на собственоръчното съсипване на здравето, няма особена разлика между преяждането с чипс и изпушването на няколко цигари. Както нямате нужда от цигари за базовото си оцеляване, така нямате нужда и от пакет хиперпреработена храна, пълна със сол и мазнини.
Още по-малко пък имате нужда от хазарт и алкохол, точно обратното - пристрастяването към тях има разрушителни последици и често носи трагедии за цели семейства.
По тази причина доста страни опитват да ограничават продажбата и маркетинга на алкохол, както и да вземат мерки за определени храни под формата на налози и ограничения за реклама.
Затова в България битката, ограничена само срещу тютюнопушенето - включително нормативна - изглежда леко лицемерно на фона на безкрайните реклами на хазарт, чипс и пълни със захар напитки, на удивителната толерантност към злоупотребата с алкохол и на липсата на каквито и да било мерки, които поне от малко да ограничат насърчаването на купища вредни навици - по фискален, маркетингов или какъвто и да било път.
Повтарям - забраните за палене на определени места, ръстът на акцизите, невъзможността за реклама на цигарите и постепенно намаляващата обществена толерантност към този навик са адекватна и нужна мярка.
Но така и така поне имаме отъпкан от тютюна път, бихме могли да започнем да ограничаваме и останалите вредности, защото ако фиксацията е единствено върху една от тях, крайният резултат за общественото здраве не е особено положителен.
Същият, че и по-лош, би бил резултатът от крути мерки - срещу пушачите, дебелите, пиячите или хазарта. Най-лесно би било да бъдат забранени - както направиха с цигарите в Нова Зеландия. Те просто спират да се продават на родените след 2008 г. и полека-лека страната се изчиства и става бездимен рай.
Кивитата не са първите, които са се сетили да борят вреден навик със забрани, няма да са и първите, които ще установят, че забраните не дават търсения ефект. Те водят до контрабанда, черен пазар и организирана престъпност. Което е и причината вредните стоки да продължават да се продават с различни рестрикции и под специални режими, но не и да се забраняват.
Проблемът не е само контрабандата, но и в появата на по-некачествени и потенциално в пъти по-опасни продукти, чиито производство, цени и дистрибуция не подлежат на никакъв контрол, когато официално не съществуват.
Естествено, да не забравяме и данъците, които също са немалка част от мотивацията на властите по цял свят да не посягат напълно на удоволствията, които убиват подопечното им население.
Пътят е с ограничения, постепенно вдигане на цени и кампании, които да променят обществените нагласи за всички вредни навици. Превръщането на пушачите в единствен и удобен враг не е от полза за никого.
